Мария Касимова-Моасе: Не можеш да си намериш работа, ако не си член на определена партия.

Вчера в средноголям български град ми разказваха как директорка на детска градина там отказва да назначава когото и да е, ако не е член на ГЕРБ. После в Пловдив разбрах как хора, които не са привърженици на въпросната политическа сила, стават нейни членове, за да могат изобщо да си намерят работа. Иначе нямало шанс. “Дете имам, мъжът ми ще го уволнят… няма как”, ми каза една жена и така обобщи най-честата схема за корпоративно гласуване. Не е само ГЕРБ – така е и с ДПС в други райони, където тя е традиционно по-силна. В друг точно такъв град един мъж ме пресреща и съзаклятнически ми прошепва: “Няма пари – няма глас!”.

Нямаше значение за коя политическа сила – човекът просто продаваше на този, който плати най-добре. Предлага бизнеса си, все едно предлага наркотици. Ето как И така се продават гласовете. Ако се питате как ги контролират за кого гласуват, ето и една от традиционните схеми. Купеният гласоподавател влиза с оборотен телефон в тъмната стаичка. Там попълва бюлетината и я снима. С тази снимка се отчита навън и телефонът се предава на следващия. Както разбирате, с машинното гласуване това няма как да стане, това е и една от причините то да има толкова противници. Друга причина са гласоподавателите, които дори не могат да четат, камо ли пък да гласуват чрез машина. Те никак не са малко. Начините да те проследят как точно си гласувал и да те накажат, ако не си послушен, са много. И всичките работят по стария ченгесарски начин, нищо не се е променило. Феодализъм, налаган със страх и шуробаджанащина.


Най-ужасяващото от всичко обаче е друго – колко е деградирало разбирането за гражданско достойнство и колко изплашени и смазани са хората днес, за да се подчиняват на подобна репресивна машина и да си продават достойнството! Това аз го живях като дете през съдбите на родителите си, които никога не се подчиниха. Те не бяха партийци, а баща ми беше изгонил от дома ни и двамата функционери, които дойдоха да го “убеждават” да си смени името, защото на властта то не й харесваше. Против всичко това участвах по стачки и митинги като студентка. Бях една от многото, които вярвахме, че сме част от промяната.
Родена съм във време, в което ако не си член на БКП, нямаш кой знае колко шансове да имаш достойна кариера. Уви, днес е същото. Човешкото достойнство е разменна монета за власт. И хората си го продават без да се замислят, че така продават бъдещето на децата си.


А аз съм вече в своите 50 години…

Мария Касимова-Моасе, фейсбук

Leave a Reply

Your email address will not be published.