Хасан Ефраймов:Ей, докъде ни докарахте! Да гласувам аз за комунисти – рекох и си пуснах гласа.

ПРЕДИЗБОРНИ ШЕГИЧКИ

Ся, признавам, на по-предните избори гласувах за БСП. Просто моята приятелка Мая беше на първо място в листата.

– Ей, докъде ни докарахте! Да гласувам аз за комунисти – рекох и си пуснах гласа. Ама, как да не гласуваш за такава жена? Комунист, комунист, ама думата й си тежи на мястото.
Да, ама комунягите, на следващите избори прецакаха Мая и я сложиха на второ място. На първо място намърдаха някакъв софиянец. Аз пък им дадох наказателен вот и пуснах гласа си за моите приятелчета Делчев и Мишо Игнатов.
Ох, аз преди съм гласувал и за Доган. Само за Царя и Бойко никога не съм гласувал, ала сега може да гласувам и за Сачева. Все пак, нейният подпис на министър стои под разрешителното ни за социално предприятие. Сега, като стане отново министър и като потекат едни пари към „Чудната градина“. Едва ли някой ще се осмели да върне наш проект, като знаят, че е от Добрич.
А бе, сложна работа! Аз на местните избори бях и с кмета и сега съм, ама и Надежда Петкова ми е приятелка от толкова години, че и Даниела Димитрова. И с адаша съм бил на една софра. Как да пропуснеш някой?
Да, ама вчера Сачева като дойде в градината, навярно и ще си спомня срещата цял живот. Едва ли е имала по-приятно приключение при предизборните си обиколки.
След като обиколи градината се спря при нашите младежи и реши да си поговори с тях. Е, голяма грешка от нейна страна.
„Чудната градина“ е най-веселото ми работно място досега. Шегите не спират от сутрин до здрач, а, смехът не пада от лицето ми. Няма по-духовити хора от нашите младежи с интелектуални проблеми. Най-хубавите шеги в живота си съм получавал от тях. Понякога, като изрека някоя дума, така ме забиват, че единственият ми отговор е дълго време да стоя с отворена уста. Като добавим и факта, че при тях няма никакви задни мисли и коварство, наистина, нямам търпение да се съмне и да отида на работа.
– Как си, Мишо? – спря се Сачева пред група наши младежи и се усмихна.
– Добре – отвърна нашият – А, ти?
– Аз съм Джордж Клуни – намесих се ухилен и аз в разговора.
При подобно коварство от моя страна, Мишо не се стърпя и веднага почна да обяснява на Сачева, че лъжа и именно той е Джордж Клуни.
Нашите младежи са нормални хора с мечти и надежди, повечето от тях си имат идоли. И именно Клуни е идолът на Мишо. Опитва се да го имитира по всякакъв начин.
Имахме проект, с който поне за момент ги накарахме да се почувстват като идолите си. Във филмово студио в София, бяха дегизирани като героите си и професионални фотографи им направиха снимки. Чечо Найденов беше дегизиран като самурай. Бяха го препасали дори с огромен самурайски меч. Габи, естествено бе докторка. Тя преспокойно може да стане възпитателка в някоя детска градина. Види ли малко дете и се разтапя. Едва ли може да намерите по-сигурен човек от нея, в чиито ръце може да поверите детето си. Никога няма да се измори да ходи след детето ви, нито ще повиши тон, нито по-някакъв начин ще го остави необгрижено.
Весков, разбира се, беше дегизиран като Меси от Барса и даже държеше футболна топка.
– Аз съм полицай – изпречи се вчера и Ели пред Президента Радев, показвайки емблемата си, закачена на лявото й рамо, с изрисувано лъвче и надпис „Национална служба полиция“.
– Колега – изрече и Радев и чинно козирува.
Та, на това мероприятие Мишо бе заснет в ролята на Джордж Клуни и оттогава чинно носи снимката в предния джоб на якето си. При всеки удобен момент и я показва. И аз понеже знаех това…
– Да, ама снимка нямаш – забих го на момента.
– Как да нямам? – запротестира нашият и започна да разкопчава предния джоб на якето си.
Всички ние зачакахме с нетърпение.
Мишо порови малко в джоба си и много внимателно, за да не се намачка, изкара снимка на Радев и я поднесе пред очите на Сачева.
– Джордж Клуни – изрече й с широка усмивка.
– А бе… Мишо… Не тази снимка бе – опитах се да замажа нещата, но бомбата вече беше хвърлена.
Сачева се смееше, превита на две. Ние също почти бяхме налягали по земята от смях.
– Да, Джордж Клуни – продължаваше Мишо.
Откъде да знам аз, че бе подарил снимката си на Радев и той, човекът за да не остане по-назад, бе му дал свой предизборен флаер.
– Докторе, за кого ще гласуваш? – наобиколиха ме и младежите, след като тя си тръгна.
– Че тебе, какво те интересува? – забих веднага нахалника.
– Кажи де! Докторе… – запротестираха веднага.
– За Сачева – отвърнах им накрая.
– Е, нали каза за Радев? – усетиха се някои.
– А бе, това са различни неща.
– Ох, много е сложно.
– Ми, аз като ви разправям!
– Докторе, Мишо Игнатов нали ти е приятел. За него няма ли да гласуваш? – обади се и някой. Бяха го виждали безброй пъти, като идваше да пием кафе в градината.
– Е, как няма да гласувам? Естествено, че ще гласувам.
– Ами, за Мая Димитрова, докторе? И тя често идва при нас. Даже пазарува от градината.
– Ох, и тя ми е приятелка. Ще гласувам и за нея.
– Докторе, голяма фурнаджийска лопата си – изцепи се накрая и Весков.
– Що бе?
– Ами, с всички си.
Беше им непонятно да разберат, как може да си с всички.
– Кой звъни на депутатите, като имаме някакъв проблем, бе калпазани? – подех ги накрая с усмивка. – Кой ходи при кмета през ден да иска нещо? Кой се изправя и пред Общински съвет с искания? Кой обикаля бизнесмените и се чуди, как да закърпи бюджета на градината?
– Ти и Мария!
– Молете се да сме приятели с всички. Нас не ни интересуват политическите възгледи на хората. Всички си имат идеи и се опитват да си ги постигнат. Не ни интересува, кой от коя партия е. Ние си имаме една-единствена партия – „Чудната градина“. И всеки, който ни е приятел, е от нашата партия. Затова, никога досега не сме ви казвали, за кого да гласувате. Няма да го направим и сега.
Та… Не си губете приятелите, заради политическите или верските му разбирания. Уважавайте, решението на всеки. Та, ние сме един народ.
Нашите младежи ме разбраха от раз.
Лошото е, че нормалните във Фейсбук не го разбират.

Хасан Ефраимов фейсбук