Слави Василев:Американците са в цугцванг спрямо кризата в Близкия изток. -

Много харесвам израза и философската дълбочина на понятието “цугцванг”. Цугцванг-ът е ситуация в шаха, в която единият играч е на ред, той трябва да мести фигура, но няма правилен ход. Каквото и да избере да направи, ще е грешно и ще влоши положението му.

Цугцванг-ът е интересен защото е съотносим не само към шаха, но и към живота като цяло. Ако човек интелектуализира и възприеме понятието, ще може бързо да постави в правилен контекст една сложна ситуация.

Описвам цугцванга защото намирам, че това е възможно най-точното понятие, за да обхване състоянието на американската външна политка по отношение на кризата в Близкия изток и Газа. Няма по-правилен термин, за да обрисува невъзможната дилема, в която се навряха американците след 70 години политка, такава каквато я гледа целият свят.

След атаката от 7 октомври в Израел, и последващата извазия в Газа, американската външна политка трябва да реагира. Съвършеният ход – несъществуващ в реалния живот – би бил да се обърнат, да гледат настрани, и да не правят нищо. Но този ход не съществува. Впрочем, за това целият свят измести погледа си от Украйна, и взе да гледа към Израел и Палестина – не защото кризата е по-сериозна, а защото там е много по-сложно и залогът е по-голям. И всички разбират, подсъзнателно, че американците – независимо какво е отношението към тях – няма да могат да излезнат сухи от водата. Каквото и да направят – ще е грешно. Всеки иска да види как мастодонтът, колосът – представляващ американската външна политика след ВСВ, се сгромолясва. Имиджово. Потенциалните промени в световната карта са много големи, в зависимост от изхода на кризата. За това няма държава, която да не гледа, не с едно, а с двете очи, какво става в момента в Близкия изток.

А във външната политика, имиджът, тоест меката сила, е равносилен, дори в определени ситуации по-силен, от реалните бойни действия. И е много по-ценен защото с един телефонен разговор америкамският президент може да постигне повече от всичките танкови дивизии на Съветския съюз.

Впрочем друга криза в Близкия изток даде на американците знамето на главен жандармерист на света – кризата на суецкия канал – и ми се струва съвсем реалистично друга криза, отново в Близкия изток, да им го отнеме, 67 години по-късно.

Защото в Близкия изток в момента, имиджът на америка е на картата. И всички сериозни играчи го разбират. За това медиите обърнаха поглед натам. Дори, струва ми се адекватно човек да изрази хипотезата, че целта на Хамас, и нейните ръководители, и останалите сили, които седят зад тях, е била да постигнат точно това. И го постигнаха брилянтно. Ползваха Израел като маша защото знаеха, че ще реагира точно така. Ще има много жертви и ужасяващи кадри и жамдармът ще трябва да се справя. Ако не се справи, значи не е жандарм.

А проблемът, накратко, е следният. Някой трябва да управлява Газа. И това обстоятелство, уж не толкова сложно за решаване, се превръща в абсолютен кошмар за САЩ. Буквално няма правилен ход.

Не може да е Хамас, ясно е защо – най-малкото Израел няма да го допусне. Фатах, ръководен от 88 годишния Абу Мазен, е неефективен, няма управленския потенциал, и не може да гарантира сигирността на Израел. Съседните арабски държави, начело с Египет и Йордания, не искат да се намесват, въпреки натиска на САЩ. Те съзнават много добре, че американците се опитват да им прехвърлят врелия картоф и няма да го вземат. Президентът на Египет е отказал на 7 ноември предложение на директора ка ЦРУ – Уилиам Бърнс, да навелзне в Газа с войска и да организира сигурността там.

Остава Израел, но за тях рискът е прекалено голям и няма да остават човешка сила в Газа, след като унищожат лидерите на Хамас. Тоест и Израел не става.

Демокрация и самоуправление на Газа? Не става, отново. Демокрацията докара Хамас на власт 2006г.

Цугцванг. Така се променя светът пред очите ни, без да го забележим.