Симо Миланов:Но те, разбира се, никога не са били комунисти. -

Не е въпросът, че е чедо на Държавна сигурност, а сега както се оказва и роднина на Петър Младенов. По-интересното е дали няма да се окаже, че г-н Васето Терзиев е роднина я на Горбачов, я на Юрий Андропов, я на Брежнев. Иначе човекът е буквално еманация на думичката олигарх. Какво е олигархът? Това е човек, при когото икономическата и политическата власт са се сраснали и се подхранват една друга, обикновено и по наследствена линия. Точно, както е при Терзиев.

Алабалистиките за момчето, което успя от гаража са евтини приказки за изпразнени от логика колцентръджийски мозъци. Те и без това либералите обичат да цитират в сериозни политически и геополитически спорове “Хари Потър” като авторитетен източник или метафора, тъй че историята за “момчето, което започна от гаража” сигурно им звучи като историята за “момчето, което оцеля” (Хари Потър, ред.). Историята на Васил Терзиев не е кой знае колко по-различна от историите за “изненадващия” успех на различни хора – било то Евгений Дайнов, зачислен за аспирант от ЦК на БКП, било то на училият “насила” в Москва Иво Инджев или пък на политическия кумир на повечето либерали – Иван Костов, който също се е понавъртал в СССР едно време, пък и е искал да стане член на БКП. Общо взето 90 % от антикомунистите в България са от тъмночервени комунистически родове.

Но те, разбира се, никога не са били комунисти. Както обичам да казвам, комунист беше прадядо ми, който през живота си не е взел нито стотинка над заплатата си като държавен служител и научен работник, и който с още един приятел и две пушки обезвреждат цял взвод немци 1944 година. Хората, за които говорим стават “комунисти” след 1944 година. И не, защото искат справедливо и безкласово общество, в което човек на човека няма да е роб, а защото искат да карат “Волга”, да имат апартаменти по 150-200 квадрата и да учат в Москва, а някои по-привилегировани и на Запад. После 1989 много бързо се пребоядисват, надушили “вятъра на промяната” и с благословията на нашите евроатлантически партньори, продават българския суверенитет в замяна на правото да грабят и управляват България.

С други думи приятели, опитват се отново да ни набутат във все същия цирк. Циркът, с който са провалили държавния социализъм с неговата модернизаторска роля в нашата история, а после и прехода с шанса да бъдем демократична държава. А сега ни провалят в епохата на раждащата се многополюсност, когато за първи път от Първата световна война имаме шанс да сме що-годе суверенни и да лавираме между великите сили, за да защитим интересите си. Да имаме, както е казал един голям българин, и ние малко национален егоизъм. А от такъв Васил Терзиев и неговите аверчета от ППДБ не страдат. Те са по своя генезис троцкисти и интернационалисти, готови да се подчинят на всеки външен господар, само и само да облажат. Всъщност и троцкисти не са, защото нямат идеали освен дебелото си черво. Троцки поне вярваше в световната революция, те вярват в това, което им наредят господарите от “посолствата”, защото смятат, че изпълнението му ще е равнозначно на задоволяване на безконечната им алчност.

Но слава Богу, не всички българи са псевдо-интелектуалци, остроумни дърдорковци, предсрусали псевдо-“артаджии”, скейтъри, тревомани и ценители на соевото мляко и пържените щурци на канапе от чия. Масата българи, искрено ми се ще да вярвам, няма да се излъжат по лъскавата опаковка, която крие абсолютно празно или дори по-лошо, гнило, съдържание. Бог да пази България, най-вече от ППДБ и всички други национални предатели!