Христина Коемджиева:Не трябва да внасяме зърно, докато имаме от нашето.

Че зърнени продукти не трябва да се внасят, не трябва да се внасят.

Независимо дали от Украйна, Америка или Русия. Докато не се продаде и последното зрънце родило нашата земя. И такава трябва да е държавната ни политика. Българското производство трябва да е с предимство и то във всяко едно отношение. Но това не значи, че определени картели, които държат я зърното, я услугите, я тютюна, трябва да бъдат превилегировани и оставяни да правят каквото си искат и надуват цените до откат.

Добре, ако нямат възможност да продават на по-ниски цени, тогава да получават помощ от държавата под формата на различни облекчения, но същата тази държава да си запази правото ДА МОЖЕ ДА РЕГУЛИРА пазара. Танто за танто. Не може да намалиш ДДС, да вкараш субсидии, а цените на продуктите за крайния потребител отново да са високи. Щом бизнеса иска държавата да ограничава вноса в негова ползва, то и той трябва да бъде готов да направи неща за тази държава, която държава е всъщност народа.

И така трябва да бъде с всяка една сфера в живота ни. Няма такова нещо като свободен пазар. Докато получаваш субсидии от държавата, докато искаш облекчения и помощ относно внос-износ, то значи приемаш, че ДЪРЖАВАТА СЕ МЕСИ в свободния пазар. Не може тя да се меси само в нещата, които те облекчават. Криворазбраната демокрация – имам само права, но не и задължения. Щом взима и ще даваш.

А за да се подсигури добросъвестността не ни трябват закони. Тях ги имаме. Трябва ни повече контрол. Хубав, системен, натискащ и некорумпиран контрол. На всички нива. Тогава ще има за всички. И като казвам за всички, имам предвид и за тези, които си броят стотинките да си купят скъпия украински или български хляб.