Христина Коемджиева:Да не дава Господ да попаднеш в болница у нас! -

Това се случи миналата година по това време, но нещо ми нашепва, че още е актуално.

Днес се събудих още по тъмно.

От някакви страшни болки в областта на корема. И тъй като няма жена, която да не се е будила от болки в корема сутрин, просто реших да стана да си взема хапче и да легна. Въпреки че не беше онова специално за дамите време през месеца и не се очакваха болки. Помня как ставам и ми се завива страшно свят. Причернява ми и започва да ми се гади. В следващия момент се събуждам на пода в хола от пронизващата болка в корема. Правя втори опит, изправяйки се да намеря хапче. Ставам и следващият ми спомен е как ми причернява и се събуждам на пода в коридора от страшен главобол отзад и болка в корема.

Не знам на колко от вас ви се е случвало да губите съзнание и то два пъти под ред, когато сте напълно сами, но случката отвори доста екзистенциални теми пред очите ми, на които преди това не давах тежест в живота си. Още по-интересното е, че ги отваря с първото отваряне на очите на пода, когато се прегъваш от конвулсии и нямаш никаква идея да станеш или да се добереш до спалнята, за да звъннеш на бърза помощ. Все пак кой знае какво ще е следващото падане. Сега се сещам, че пълзенето е относително сигурен вариант за придвижване, но тогава главата ми бе заета с паниката.

Бърза помощ дойде след 40 минути. Ако не бяха припадъците, щях да стана и да се завлека сама с такси до спешното, но съдбата явно бе решила отново да ме учи на търпение. Четиридесет минути не се запълват лесно, когато ти се иска в теб да бъде вкарана възможно май-голямата игла обезболяващо. Някъде между гърчовете дойдоха и пристъпите за повръщане. Те, знаете, не са от най-любезните и не питат дали да изчакат за поне след инжекцията. Решавам да ги задоволя и се отправям към тоалетната. Трудно, да призная, се извършва тази процедура, когато ръцете ти са нужни да се превиваш хем от болка, хем да пазиш равновесие от световъртежа. Но усилието си заслужаваше – когато видях кръвта от устата ми в мивката, вече официално изпаднах в паника.

Аз се грижа за себе си. Два пъти годишно профилактики. Всичко точно. Какво може да е това, което включва всичко това, което ми се случва? Ще разберете. Оказа се най-лошото от всичко. Същата диагноза имаше мой близък преди години. Точно преди да се разбере, че ракът вече е превзел няколко органа.

Спешните медици дойдоха. Погледнаха ме и викат:

-Дай си ЕГН-то.

Викам: А дали е удобно първо да ми биете нещо в гъза, че ако закръгля час в това състояние не отговарям?

-Ама, то боли ли ви?

Има ли нужда да разяснявам на когото и да е ситуацията, в която се намирах? Казах им да ми бият инжекция и да ме карат в спешното веднага. Няма да си кривя душата, благодарна съм на двамата медици от спешното, защото бяха много мили с мен, но за съжаление това в такива ситиации не е достатъчно.

В спешното първо, разбира се, чаках 10 минути с разкопчан до долу дюкян, заради невъзможността да сложа каквото и да е около корема си, седнала на една количка, за да се разбере, дали съм безопасна за спасяване на живот – демек дали им КОВИД.Излезнах годна.

Подкараха ми и ме зарязаха м сама пред един кабинет в количката и викат ето има лисче с номера на доктора. Звънни му. Да дойде. И отпрашиха. Седя аз този с разкопчан дюкян, кръв, течаща от главата и листчето на доктора в ръка и сивикам:

-Просто нема как да умреш така, Христино. Това е история за фейсбука и ти е отредено да ти се случи и да я напишеш.

После си викам:Кротко, Хемингуей, звънни на доктора преди да пишеш шедьоври и преди да си кръстола погледа.

Звъннах. Чаках. Минах. После минах през хирургия. После редица изследвания. Отне ми само три часа. Имам добри приятели. Пишат ми: “Е, кво ревеш, ти щом за три часа не си умряла, значи нищо ти нема.” Абе, повдигат духа.

Викнаха ми санитар, барем, ако пукна там в количката, да не се налага аз да звъня на тези, дето описват часа на смъртта. Ама и той побегна. Нещо спешно. После го гледам пие си кафето срещу мен, в другия край на коридора, може и чай да е било, бях малко заета да се гърча на пейката, ще ме прощавате.

На третия час, само от една инжекция в дупарата, вече ме поотпусна. Тамън да чуя адекватна:

-Ами няма нищо притеснително. Изследванията нищо не показват. Пийте тези обезболяващи и така.

Да ви кажа честно, може и да греша, но след маратонът със смъртта, който изминах, “няма ти нищо” ми звучи като “медицината още не се е развила толкова, за да разбере какво ви е”.

Може би пък да припадам и да ходя с разкопчани гащи по центъра да е новото нормално. Все пак ще го използвам за оправдание, когато пиянствам и безчинствам в малките часове на нощта – “Медицината още няма отговор за това”.

Пак няма да си кривя душата. Докторите бяха внимателни, свършиха си работата. Но помощният песонал, според мен е това, което куца, а това оказва влияние на всичко. Дори на докторите. А “диагнозата” ме стресира, защото същото казаха на един от най-близките ми преди години и ние повярвахме. Повярвахме, а после вече беше късно.

Но мисълта ми е друга и ще ви я споделя, докато все още мога. Аз, младо и кораво момиче, без близки около себе си, дадох грешен адрес на спешна помощ, защото не знаех къде съм. В смисъл, знаех, че съм у нас, но не можех да се сетя пълния адрес.. После, добрала се до спешното, пред припадък обикалях кабинетите и се питах не губя ли ценно време. Питам се и сега.

Но друго се питам. А нашите баби и дядовци, които живеят сами. На които им трябват очила, за да наберат някого от джиесема си, които и без това не се справят сами? Какво правят тези хора, ако им се случи същото?

Очите ми се пълнят със сълзи, приятели. И съм сигурна, че това, което ми се случи не е за да го разкажа (пф). То е, за да направя нещо за нашите деца и баби. За всеки, който животът е поставил на колене прес самотата. И знаете ли, спрямо това какво да направя се чувствам като самотен събуден от загуба на съзнание човек на пода в България – не знам какво, пп дяволите, да направя. И не знам дали ще имам сили, за да оцелея, правейки го-тук у нас и ако оцелея дали няма да изглеждам като самотна луда с разкопчани широко гащи насред пуст боличен салон.