Не си сваляйте сутиена пред непознати. -

На серия профилактични прегледи съм, организирани от работното ми място в едно болнично заведение. На листа даден ми от регистратурата в табличен вид са написани съкращения на прегледите и номер на кабинет срещу тях. Цял час обикалям като таксидиот четири етажа нагоре-надолу. Заставам вече пред 43 кабинет, а на листа ми гледам отбелязано психолог. Викам супер, тамън няма опашка. Чукам и отваря 1,90м. синеоко божество тип бог Аполон в сладка синия мантия. Викам си ебаси, по принцип успявам да скрия всичките си 27 психични заболявания поне до трета среща. Осаферих се бързо и си викам споко,Христина, ще издържиш да се държиш нормално поне пет минути-не е кой знае какво. Онзи седи на бюрото си и чака да бъде изнасилен. Сигурна съм, че и на тоалетната да седи, пак ще излъчва феромони. От тея половите. Прекрачвам прага възможно в най-нормалното състояние , на което съм способна. И се спъвам. Но на време успявам да се хвана за закачалката и да запазя равновесие, за разлика от нея, която се стоварва върху мен. Решавам да кажа шега, за да разрежа неловкото мълчание, което се носи из въздуха. Затова казвам:

Не трябваше да пия вино на обяд – и слагам възможно най-тъпата усмивка на устата си.
Ама Вие употребявате алкохол преди прегледи ли? – опулва ей таквиз очи пред мене онзи, а аз се хващам пак за закачалката от страх да не потъна в тях.
Не. – казвам тъпо и решавам да не казвам нищо повече, за да не стане по-зле.
Добре. Сега се съблечете. – чувам да казва лекарчето, докато намествам за втори път закачалката на мястото й.
Първо вие – се чувам да казвам аз и после се сещам, че бях решила да не говоря вече, за да не кажа нещо тъпо като това.
Моля –вика лекарят и го гледам, че хич не се шегува. За да покажа, че аз съм се шегувала обаче изстрелвам:
Ами няма ли да ме поканите първо на кафе?
От кафе ли имате нужда? Заради виното?- поглежда ме онзи.

Викам си ясно, красив си, ама не си от най-умните. Затова решавам просто да си сваля блузата и оставам по сутиен. Сядам на стола срещу него.

И сутиена – настоява онзи.
Ама как така и сутиена?
И легнете на кушетката.

Поглеждам кушетката, после поглеждам лекаря, който няма чувство за хумор и осъзнавам, че това не е шега. Успявам да кажа само:

Защо?
Ами няма как да ви прегледам със сутиен.
Ама какво общо имат гърдите ми? Онзи ме поглежда и сяда на стола с въздишка:
Вие знаете ли къде се намирате изобщо?

Викам си ебати, много е добър. За нема и пет минути и му стана ясно за какво става въпрос- с този нямаше да издържа до трета среща. Взех си блузата, отидох и му стиснах ръката.