Стойчо Стойчев:В България “съдебната реформа” отдавна няма нищо общо с правото, камо ли с правосъдието или справедливостта

В България “съдебната реформа” отдавна няма нищо общо с правото, камо ли с правосъдието или справедливостта. Нещо повече, тя не е нито съдебна, нито реформа. Най-точното определение, за което се сещам е “паразитна, куха фраза за политическа употреба”. Използва се от хора с големи амбиции и несъответстващи възможности като оправдание за бягството от отговорност към решаването на собствените им проблеми.

Въпросната реформа е класически пример за псевдоуниверсалия. Уж е ключ към всичко, всичко се обяснява с нейното отсъствие, с нея се оправдава всяка импотентност да генерираме сносно обществено развитие, всички я копнеят и се стремят към нея, но уж парадоксално, все не можем я докосна, защото зли сили ни пречат.

Злите сили май вече са само Иван и Гешев. Те, според титаните на промяната и пионерите на развитието, хич не трябва да им губят ценното време (буквално се спукаха да “работят” безотносително на валящите новини за десетки жертви в зловещи инциденти, които биха накарали всеки, що годе сетивен човек да спре за малко и да се замисли за много по-важни неща от “политиките на припокриване”) и да
си вдигат чукалата, да хвърлят оставката и да си ходят по Волуяк.

След 2-3 години като стане ясно на всички (щото на мен и сега ми е пределно ясно), че харвардската система не бачка, дори е провал, както беше провал фау ала-бала модела на Ролф Шлотерер за “компютърна система, която да произвежда политики, имунизирани срещу корупция”, за който ФРГ се бръкна 250 милиона евро; както се провали моделът на лондонското сити на юпитата около принц Кирил и както би се провалил “швейцарския модел” натрапчиво рекламиран през 90-те от една особа, чието име отдавна не помня; ще ни хвърлят прословутата реформа в очите като опрввдание, че моделът на Солоу не сработил у нас. От сега е ясно, че има структурна непригодност да сработи. Казва се “неформални регулации и отношения” не корупция.

Те са причината рационалните решения да са неприложими. Заблудата, че животът на хората, които не са доволни от него, ще се подобри неминуемо по някаква проста формула + съдебна реформа минава сигурно сред 20-годишните, ама по-старичките сме ги минали тия етапи. За средно когнитивно и телигентните хора е ясно, че практиките, които сочим като проблем у магистратите и политиците са си съвсем наши, на редовите граждани, практики. Ние още дори не сме седнали да мислим, че евентуално ние трябва да се променяме, какво остава да го приемаме…

Така сме си научени от сервилните политици популисти, които редовно си избираме, изритвайки тези, които са почнали по малко да обясняват, че то не става без усилията на всеки бъчгарин индивидуално. Много по лесно е да раночепничат и да обясняват как политиците са слуги на гражданите и трябва да ги обслужват и дондуркат, защото са имали великодушието да платят някакви данъци (далеч не пълния дължим размер).

Тези политици убиват в зародиш гражданския рефлекс за личен, позитивен пример на всеки член на това общество. Тези, които най-много ни приказват за фасадната държава са и най-отдадените актьори в театрото на “ние честните и неопетнени срещу старите корумпета”, което “гражданята” гледат разплути пред екраните си премлясквайки нещо, купено на черно, щипнато от работата, взето на далавера много и т.н. Единствената имитация на гражданско участие се ограничава с периодично пиене на бира лятото по жълтите павета в “геройски” вой и хейт по “управляващите” и “стратегичвско гласуване” за поредния “фалшив герой”, който с охота предлага да свърши работата вчесто нас.

Ако някой дойде и настойчиво ви моли да му позволите да ви мете двора безплатно всеки ден, сигурно ще се усъмните в намеренията му. Ако го допуснете изобщо,- ще следите да не ви краде под предлог, че мете.
Същевременно, с екзалтация и възторг вярвате в РР, че хората около него, повечето мултимилионери, ще се бъхтят вместо вас да се борят с мафии, велики сили, зли съседи и коварна администрация за едното браво и държавната заплатка. Същата работа като бабите, хвърлящи десетки и стотици хиляди през балконите, убедени че помагат на полицията да лови ало измамници.

Уви, няма я вече оная усмивка на Ст. Софиянски през 1997 г. с която ни обясняваше, че излизането от блатото на Виденов-Гечев и мултаците, сикаджиите, висаджиите, ченчаджиите и ченгесарите, ще коства чного усилия индивидуално на всеки. Че цените много бързо ще растат а доходите не, че ще се затварят големи заводи и хиляди ще остават без работа и без социална защита от фалиралата държава. Че ще трябва да свикнем с пазарните цени, защото държавата не може повече да ги определя, след като не произвежда стоките. Изобщо, че ще платим солидарно цената на свободата си и щетата от заграбеното в началото на 90-те от бившата номенклатура и нейните кредитни милионери, финансови фараони и келнери-приватизатори.

Усмихнатия Петков, говори откровени глупотевини като “Гешев сам да си ходи”;
“леви-десни, либертарианци и дефицит-социалисти, антиджендъри и лгбт, харвардци и херсонци се припокриваме в огромна степен” за да го има “мечтаното правителство. Все тая е в какво се припокривате. Кой ще обясни, че за да има правов ред, на първо място не Гешев, ами трябва да си ходи съседа дето краде парно, другите петиме дето не дават лев за асансьора и ремонт на покрива на блока щото са 1-2 етаж и не ги ползват тия неща, да си ходят всичко дето сме си остъклили балконите и боядисвали така,е фасадите да приличат на тротоарите пред дискотеките в Ст. Град в малките часове на събота и неделя, че трябва да спрем да караме технически непригодните си коли, коитп минават технески прегледи само виртуално. Че притежаването и шофирането на автомобил не е изконно наше право като правото на Русия над Крим и да, нормално
е много хора да не могат да си го позволят –
затова има обществен транспорт, както
навсякъде по света. Първо трябва да си
ходят и тия дето не познават червения цвят на светофара, тези, за които общинската градинка пред блока е изконно парко място и там “не спирай, че пукам гуми”.

Шокиращо, но трябва да си ходят и тези, които сами интерпретират законите и “правораздават” по кръстовищата вместо полицията, когато някой им пипне “свещеното” предимство.

Да, трябв да си ходи и ректор, който използва служебното си положение в кампания, но трябва да си ходят и директори на държавни учреждения, които от десетилетия ги ползват като лични офиси и вчвсто да си гледат работата и да ги управляват, обикалят телевизии да правят внушения и пропаганда.

Трябва да си отидат и тези, които изкарват на децата си епикризи за епилепсия и Даум за да ги набутат в детска градина, да си ходят и милионите “инвалиди” със сини талончета на панамерите и г класите пред Маринелата.

Ако продлжа да изброявам, ще се окаже, че с Гешев ще си тръгнат всички и РР ще е достоен шрезкдент само на себе си, Деси и Кирчо с Асенчо+Спецо(за къде без него).

Абе, в Харвард как му викаха като назнаваш блзки и роднини за твои подчинени на държавна работа, без конкурс? Споко, аз си зная ама са прая.

Стойчо Стойчев

Leave a Reply

Your email address will not be published.