Аз за прошка небето не моля,много горда съм – знаеш това.
Аз за прошка небето не моля,
много горда съм – знаеш това,
щом сама съм – викам неволята,
а не дойде ли – махвам с ръка.
И запретвам ръкави – до лактите,
дишам с болка – какво от това?!?
Даже пак против мен да са фактите
пренаписвам ги. Нямам вина.
До последно отричам промените
остарявам – (дали е така?)
Но за гушата стиснала времето
пак ще хукна със боси крака
след една-две мечти необмислени
и така ще изчезна нанякъде.
А когато ме няма – измисляй ме!
Ще се върна с последния вятър.
Пак в нозете ти слагам живота си
не поклащай със укор глава.
Аз без прошка научих урока си
много горда съм. Знаеш това.
Мира Дойчинова
About The Author
