Елена Гунчева:СЛОНЪТ В СТАЯТА, ЗА КОЙТО НИКОЙ НЕ ГОВОРИ -

СЛОНЪТ В СТАЯТА, ЗА КОЙТО НИКОЙ НЕ ГОВОРИ

Каквото и да си говорим политиците, каквито и приоритети да посочвам, факт е, че на първо място трябва да се осигури достоен живот на българите. Мизерията и контролираната бедност са този слон по средата на стаята, който всички се правят, че не виждат – естествено не потърпевшите, а тези, които ги управляват.

Каква е ползата от суверенитета, ако няма български народ по тази земя? Каква е ползата от зелената сделка, ако хората са на тъмно и студено? Каква е ползата от спазване на правата на малцинствата, ако мнозинството загива в мизерия?

Крайно време е да обърнем внимание на живота на хората. Бедни в България са не мързеливите и необразованите. За съжаление хора, работили цял живот, с престижни професии и допринесли за изграждането на България, мизерстват с подаянията на днешните управляващи. Петдесет, сто или сто и петдесет лева към пенсиите не решават проблема, защото са временни, а цените растат всеки ден.

Ние от Възраждане виждаме хората. Ние сме част от тях. Виждам учители и инженери, които трудно си плащат сметките. Виждаме работещите бедни, вземащи бързи кредити, които ги заробват, защото не им се плащат достойни възнаграждения. И имаме и решения.

Затова и демографската катастрофа е приоритетна за решаване. Трябват ни повече млади българи, които да произвеждат и да генерират БВП, да плащат данъци и осигуровки, да имат деца, които да поемат след тях бъдещето на Родината ни. Не може при намаляващо и застаряващо население да очакваме да се повишат доходите. Само чрез добра демографска политика, повече млади и трудоспособни хора, този проблем може да се реши. Ще насърчим младите семейства с деца, българите в чужбина, като се даде българско гражданство на бесарабски българи, българи от Покрайнините и други с българско самосъзнание, което трябва да бъде водещо при даване на българско гражданство.

Другото е насърчаване на малкия и среден бизнес, който е гръбнакът на българската икономика. Чрез този бизнес се издържат цели семейства, осигурява се работа в малките населени места, осигурява се и донякъде икономическа независимост на хората. Защото няма истинска свобода без икономическа свобода. Бедният човек трудно може да бъде свободен. Държавата от рекетьор трябва да се превърне в съветник и помощник на хората, които работят. Трябва, въпреки ЕС, да се насърчават българските производители и стоки, да има облкчения в данъци и осигуровки, както и насърчаване на разкриване на нови работни места. Въпрос на политическа воля. Хората могат да работят. Необходимо е само да не им пречим.

Отпадането на мерките и зелените сертификати е първата стъпка за облекчаване на бизнеса, който и без това изнемогва. Отново мораториум за плащанията по кредите и заеми. По-дълъг срок за предсрочна изискуемост на ипотечни кредити и защита на единственото жилище поне за година дори при осъждане.

Банките и фирмите за бързи кредити трябва да бъдат под строг контрол, а последните – по мое лично мнение – и забраени или допускани да работят при строги изисквания за лихви, неустойки и събиране на дълговете. Личният фалит да бъде заложен в закон, за да се даде възможност на хората, които са затънали, да започнат на чисто.

Бедността е голям порок. Не за хората, а за управляващите и държавата. И именно държавата трябва да създаде условия да не се допуска бедност. Винаги ще има социално неравенство, но когато някои си купуват нови коли през три месеца, а други три месеца не могат да си платят тока, означава, че има нещо дълбоко сбъркано.

Работтниците трябва да бъдат защитени. Естествено, съкращения винаги ще има. Но трябва да има и обезщетения, които да позволят спокойно да живеят, докато си намерят работа до няколко месеца. Не е сложно, въпрос на желание и законодателна промяна е.

Мен ме е срам да гледам докъде сме се докарали. Срам ме е да гледам възрастни хора, които съм познавала като авторитетни преподаватели на младини, да се оглеждат засрамено, преди да пребъркат кофите за боклук. Срам ме е да гледам как работещи хора вземат заеми, за да си платят тока. И на този срам трябва да сложим край! Никой не заслужава подобно нещо! НИКОЙ!

Затова ще трябва да се работи усилено. За достоен живот на българския народ. За социална справедливост. И за свобода, защото няма свобода в държава, в която има контролирана мизерия, която позволява народът да бъде третиран като стадо! Това няма да го позволяваме повече!

Елена Гунчева