Тодор Беленски:ГЕРБ получи наказанието си за тия години безмерно и нагло крадене и опоскване на държавата.

В Австрия от полунощ влезе в сила затваряне за неимунизирани и непреболедували вие знаете кой вирус. Това се отнася за всички хора над 12 години. Около 65 процента от австрийците вече са надупчени.

Вероятно се питате защо ви занимавам с това, а не правя експертни анализи за изборите? Причината е, че това беше големият залог в тия избори. Дали да продължи политиката на ограничаване и разделяне, дали да се създадат предпоставки натискът да престане или да се увеличи.

Още по-интересна е ситуацията в Германия, където четох различни цифри за 74% надупчени, а след няколко дни пък паднаха на 67%. Много интересна математика.

Днес като се чух с Първан Симеонов и го питах за прогнози за възможностите за кабинет, човекът се пошегува, че трябва да питам холестеролните математици, понеже имат сериозна заслуга за наплашването на хората да отидат до урните. И вероятно е прав – непрекъснато виждам възрастни хора с маски дори на открито. Тъжна гледка.

По повод изборната активност си заслужава да си припомним какво казва един от големите умове на Античността, а именно Платон.

„Едно от наказанията за отказ да участваш в политиката е, че в крайна сметка се управляваш от по-низшите си.“

Непрекъснато срещам хора в живота си, които просто искат да “бъдат оставени на мира” и гордо казват, че са аполитични. Съжалявам, скъпи братя и сестри, но така се отказвате от един силен инструмент върху собствената си съдба.

“Ама те изборите се манипулират”. Само ще ви кажа, че манипулациите стават много по-лесно, когато се откажете да гласувате. Другият начин е революционен. Искам да видя колко от аполитичните са склонни на такива мерки.

Няколко думи все пак за победителите и победените на изборите. Победата на Кирил Петков и Асен Василев е резонна. ГЕРБ получи наказанието си за тия години безмерно и нагло крадене и опоскване на държавата. Методът на новата формация е единственият възможен да победиш партията, която години наред беше узурпирала институциите.

Чрез обединяване на “леви” и “десни” избиратели, чрез млади и интелигентни лица и покровителство на Запад. Оттук нататък дали ще танцуват един сезон като хората на Слави, или ще имат различна съдба си зависи от тях.

Другият голям победител е “Възраждане”, които влязоха в парламента, въпреки нежеланието на сериозни властови центрове. Костадинов се оказа прав, че формацията му го е надскочила, защото реално вотът за “Възраждане” е по-висок от личната му подкрепа за президент. Това е добре, защото личностите са носители на промяна, но само идеите са онова, което истински обединява хората. Факт е, че беше редно антиглобалистките сили да имаме представителство в България. Ролята на “Възраждане“ става още по-важна с оглед на засилващия се натиск отвън не само за боцкането, но и по отношение на приемането в еврозоната, зелената сделка, въпросът за Македония и т.н.

Големият губещ са формацията на Мая Манолова, която изпадна от пасианса и спадът на Демократична България. Той не е неочакван, освен може би в мащаба си. Причините също не са далеч от ума и те се коренят в интелектуалното високомерие на тази формация.

Най-големият победител вероятно ще бъде Румен Радев, защото това правителство ще мине под неговия пагон. Доста ще са интересни отношенията му с БСП, която на практика го създаде, но изглежда отдалечена в много отношения от него. Става въпрос на ръководно ниво – иначе обикновените социалисти масово си го харесват. За БСП обаче настоящата възможност за влизане в кабинет е като последен шанс. Истината е, че там беше изпуснат моментът за подмладяване и освежаване, а това изглежда пагубно за бъдещето на партията.

Няколко думи и за социолозите. Зверското разминаване между реалните цифри и прогнозираната твърда победа на ГЕРБ, водят към интересни размисли. Отдавна казвам открито в публичното пространство, че в България социологията се прави “на коляно”. Тя повече се използва като насаждане на нагласи, отколкото като научен подход за събирането на такива.

Малко и за анонсираните кадрови промени, които виждате на снимката. В Демократична България честно казано не виждам кой може да смени Христо Иванов, но дори и това да се случи, те ще си останат капсулирана партия. Промените във ВМРО се готвеха отдавна, но този резултат е удобното извинение да бъдат направени. Най-интересни са процесите в БСП, които дори и само заради историята и многото лобита в партията, си остават изключително интересна арена на сблъсъци. Там обаче почти всяка от страните се намира в цугцванг и няма особено полезен и безболезнен ход.

На този етап това е първият ми анализ. Ако съм пропуснал нещо, за което искате да ме попитате – давайте в коментарите!

Тодор Беленски

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *