Кирил Кадийски с поздрав за Бойко Борисов.

Поетът Кирил Кадийски се надява скоро да излезе от ада. Но не от тоя, за който ще си помислят повечето читатели. От Дантевия Ад. След като той накара Шекспир – оня с любимата на Бойко Борисов реплика за гнилата Дания – да проговори и на български, се е заел и с Данте. Великият флорентинец охотно се е съгласил този път той да изпълнява ролята на Вергилий.

Двамата си говорели само в терцини, вече били към края на своето подземно пътешествие и скоро щели, ако е рекъл Господ, отново да зърнат ярките звезди.

Пускаме по желание на Кирил Кадийски тази дузина от безсмъртните строфи във Фрог нюз, с които той иска да поздрави своя любим политик и да му обещае, че срещу кюлче(та) злато ще му обясни подробно за какво се говори в тях, ще му разкаже къде и как се (ги) мъчат такива като него и да го предпази от евентуални опити за измъкване, понеже там в подобни случаи наказанията се удвоявали. Понеже става дума за оня Ад, не за тоя тук.

Из ПЕСЕН СЕДЕМНАЙСЕТА

– Виж тоя звяр с чудовищна опашка,

ломи скали, руши стени, громи

войски и мрази тоя свят с дивашка

ненавист – взор поетът устреми

към звяра страшен и с ръка веднага

му даде знак да дойде досами

брега. И както се змия протяга,

чудовището просна се пред нас

с опашка нейде между двата бряга.

Светец в лицето – благ и сладкоглас,

и едро тяло, цялото осято

със змийски люспи – с ужас зърнах аз.

Не тяло, а туловище космато

с две тежки лапи, с копчета безброй,

лъщящи, сякаш са от чисто злато.

За малко само мръднеше ли той

и мигом всичко почваше да бляска –

ни турци, ни татари, нито кой

да е такава хубава дамаска

тъкал е; ни Арахне – в наши дни

лек паяк… Както лодката изтласка

рибарят в пясъчните плитчини

и тя е и навън, и във водата,

или сред швабски дремещи вълни

глава подава бобър над реката –

тъй звярът се е проснал по корем

опрял огромни лапи о скалата,

опашката не можем да съзрем –

сред бездната се вие с остро жило

като езика на скорпион… – Ще спрем

при нови жертви в блатото угнило –

поетът рече – ще се потресеш,

щом влезем двама в тяхното кръжило.

Преминахме край монстъра зловещ,

край каменното срутище отсреща

и спряхме; накъдето да се взреш,

едно и също – гледка най-зловеща!

Насядали по пясъчния бряг,

а там, край тях, мрачнило, смрад гореща.

Поетът им направи ясен знак

и ме напъти: – Имат ли ти вяра,

те всичко ще ти кажат. Няма как

да ти направят лошо… Виж кошмара,

разпитай, чуй ги, но не се бави!

А аз ще поговоря тук със звяра

да го възседнем… Свят ми се зави!…

и т.н.

източник:frognews.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published.