КАТЯ СУНГАРСКА: Ние медиците живеем с мисълта “Докога ще издържим”. -

Катя Сунгарска – говорител на центъра за спешна медицинска помощ бе гост в сутрешното предаване на БНТ. Ето какво коментира тя:

България продължава да е първа по смъртност в света. Ние забравяме, че като част от това общество трябва освен да се ползваме от правата, които имаме, да спазваме и задълженията си. Ако ние като хора решаваме, че ваксината не е нашето нещо, това е нашето право, но отсреща имаме задължение – да спазваме мерките. Ако спазвахме мерките нямаше да стигаме до такива страшни рекорди. Тази пандемия налага извода, че за една съществена част от обществото ни здравето не е приоритет, а това да си живееш живота, да ходиш на заведения и да купонясваш. От две години буксуваме.

Непрекъснато имаме усещането за дежа вю, защото за две години в Спешна помощ- ние сме първата линия на първата линия. Тази вълна четвъртата е по-жестока, защото много млади хора се разболяват. Вчера за 12 часа дежурства дневно имаме 510 повиквания. Това е ужасяващо. От тях 200 Ковид. От тях 10 деца.

Непрекъснато имаме усещането за дежа вя, защото за две години в Спешна помощ- ние сме първата линия на първата линия. Тази вълна четвъртата е по-жестока, защото много млади хора се разболяват. Вчера за 12 часа дежурства дневно имаме 510 повиквания. Това е ужасяващо. От тях 200 Ковид. От тях 10 деца. Хоспитализирахме две деца, като едното беше на един месец.

И при нас боледуват колеги и вирусния товар е сгъстен. Ние сме в заразата. При този стрес и огромен натиск имунитета пада. Трудно е, имаме смени с 18-19 екипа, заради извънредния труд. Колегите вместо да почиват идват, за да се справим. Единственият въпрос, който си задаваме напоследък е : “Докога ще издържим”. Колегите преминаха през няколко състояния през тези вълни. Първо беше някаква страшна мобилизация -ще се справим, трябва да се справим. Бяхме войници на война. После дойде гнева. Защото докато моите колеги губеха животи в по болниците, други пиеха бира по улиците лятото миналата година. Сега дойде огромното изтощение, защото това е четвърта вълна. Ние изнасяме тези вълни на плещите си. Това е огромен натиск. Ние сме живи хора и трудно понасяме всичко това. Ние загубихме много колеги и тези загуби се преживяват тежко. Миналата година плачех от изтощение. Сега се чувстваме, че сме на ръба. Семействата ни се притесняват. И така става огромен кръг от хора. Не виждам смисъл вече . Обезверени сме. Обществото ни живее все едно няма вирус, няма пандемия, но когато опре ножа до кокала се търси някой, който да е виновен и виновните са лекарите, санитарите. В болниците в момента е жестоко. Един лекар и една медицинска сестра обслужват огромен брой хора и е невъзможно да не падне нивото на медицинската услуга.

Не се справяме, защото обществото е разделено. Ние сме в лилавата зона. По време на войни, ние сега сме във война и то световна, но в такива времена се следва цвета на нацията. Хората на духа, на изкуството не плюят, не проявяват агресии. Те молеха хората да проявяват търпение и да останат по къщите. Хората на изкуството най-много губят, но го приемат с огромно достойнство. Те не случайно са цвета на нацията.