Какво правим след раздялата…

Приключваш отношения с даден човек и после какво? Търсиш друг? Чакаш нова тръпка? Оставяш нещата в ръцете на “съдбата”? Отказваш се от връзките?

Ако наистина искаш нещо различно, контролът е изцяло в теб, в никой друг. Без промяна можеш да продължиш напред с нов човек, но след като мине година и нещо, ще разбереш, че само привидно е било “ново”. Проблемите, които се зараждат са пак старите.

Освен…
ако ти вече не си същия човек, който си бил преди раздялата. Ако вече не си недоверчив, а си отворен към света. Или вече не си педантичен, а приемащ. Или си бил неинициативен, а сега искаш да водиш. Или си бил домошар, но вече си решил да излезеш от зоната си на комфорт и да излезеш в света. Мързелувал си, сега спортуваш. Хранил си се лошо, сега балансирано. Имал си твърде много вещи, сега си минималист. Чел си книги за наука, сега четеш художествена литература. Живял си по правилата на социума, сега живееш по своите. Бил си кошче за емоционални отпадъци за близките си, сега имаш граници и свободно отказваш да слушаш едни и същи проблеми. Мълчал си си, сега си казваш. Не си млъквал, сега се учиш да слушаш. Работел си с хора, сега в уединение. Живял си сам, сега с хора. Приоритет ти е било семейство, сега кариерното развитие. Обичал си да пазаруваш, като терапия, сега вече купуваш само нужното и адресираш психичното си състояние. Обличал си се строго, сега по-отпуснато. Бил си бохем, сега си се стегнал. Задълбавал си в проблеми, сега вече имаш доверие в живота и че всичко само ще се нареди. Бил си твърде наивен и безотговорен, сега поемаш отговорност за работата, която знаеш, че отбягваш. Бил си работохолик, вече прекарваш време с близките и семейството си и присъстваш, не си все “on call”. Борил си се за успехи и признание, вече приемаш всяко ниво и провалът не е провал, а заслужена почивка и отмора за душата ти. Бил си твърд и принципен, сега виждаш как всичко е относително и така нататък…

Въпросът не е от едната крайност да скочиш в другата, но е задължително поне да пробваш да носиш нови цветове, за да има логика да очакваш, че ще привлечеш нещо различно от това, което си привличал досега.

Всеки си казва “Не! Искам да съм себе си, не да се променям! И искам да срещна любовта на живота си и да бъда обичан, заради всичко, което съм!”. Има една уловка в това пожелание обаче. Ами ако след година вече не искаш да си това, което си бил? Ако имаш нова цел и визия за себе си? Тогава този човек, който те е обичал в старата ти форма ще те дърпа назад, защото ще те обича, заради всичко, което си… бил. И когато искаш растеж, той може и да не го иска за теб. Първо, защото те харесва, какъвто си и промяната не му се струва нужна или градивна, и второ – защото и той ще трябва да се промени, защото Like attracts Like. И ако ти не се променяш в посоката, в която той иска да се променя (ако въобще иска да се променя), пътищата ви постепенно ще се раздалечат до пълно разминаване.

Ако не си във връзка и не искаш всичко от миналите ти връзки да се просмуква и бавно да заразява новите отношения, в които можеш да влезеш, дай всичко от себе си и се превърни в човек, чийто близки посрещат с думите “Уау, има нещо в теб.. изглеждаш по-добре и сякаш се чувстваш по-добре, има нещо различно, но не мога точно да определя какво. Хубаво е, много е хубаво.” Човек, който нито един от “бившите ти” няма да познае..

Защото знаем каква е алтернативата и я виждаме повсеместно:

“Той преди десет години беше такъв, такъв си е и сега, само че нещата са ескалирали. И тогава си мразеше работата, сега още е там. Изкарва си същите пари. Не се разбираше с приятелката си, сега имат дете и се карат всеки ден след като вечерта изпие няколко бири. Хранеше се безобразно, ама беше млад, сега вече му личи и тялото му не се справя много добре.”

или

“Тя винаги е била амбициозна и беше кариерно ориентирана и постигна много, но не изглежда щастлива. Хората около нея не се задържат, нито приятелства, нито връзки. Сама си е, живее в къща и изкарва много пари, но не знам с кого ги споделя. Храни се здравословно, но още се кара с хората и ги съди и им се меси в живота и те затова не могат да я търпят. Каквато си беше, такава остана..”

или

“Бохем, артист, човек на изкуството, страшно талантлив… ама не може да се продава и да се бута, и си остана неразпознат, скрит, изкуството му в мазето да прашлясва. Жалко, наистина имаше голям потенциал, но сякаш му липсваше самочувствие или бизнес ориентираност, беше твърде далеч от земното.”

И така нататък и така нататък, историите са хиляди и са все стереотипни, защото в борбата си да защитим това, което сме ние и да не предаваме образа си за нас пред самите нас, животът ни никога не се променя към по-добро, просто защото ние така и не усвояваме нов начин на “бъдене”.

Ако всичко, което имате и сте постигнали ви удовлетворява, правете същото, което правите – работи. Ако отчасти сте доволни, но в някои сфери не сте, оставете полезното от старото и обогатете с новото. Ако обаче искате повече за себе си, ако искате повече в любовта и ако искате повече в кариерно отношение, ще трябва да вкарате нова енергия в живота си, да хвърлите старите дрехи, да промените поведението и мисленето си и така да продължите напред.

Ванеса Виденова, фейсбук

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *