Нудизмът – бягство от суетата или връзка с природата, чрез теб самия /част Втора/

След като открих презареждащия рестарт на тялото и съзнанието си, често отивайки на моето място, се подготвях мислено и за морето. Още в първите летни дни си представях как морските вълни отмиват натрупаната тежест на битието ми, а шумът на вълните може да бъде и вселенски хор, който приглася в ода към Свободата.

Остана ми най-трудното за преодоляване – аз сред един друг и непознат кръг от хора. В етапа на ранната си зрялост, може би това бе мига да се отърва и от бремето – как ме гледат и приемат околните, заради физическата ми особеност, в следствие на интервенция. Събитие, което ми дава шанс да съществувам, при една наложителна намеса, за да продължа да дишам и бие сърцето ми. Битката със себе си започнах именно там, в планината, на скалния комплекс, и със слънчевата мантия, която си намятах – си давах кураж, че ще се преодолея. Датникът, на календара се движеше по месец август и планирах прегръдката на морето. И все бриз шумеше в съзнанието ми, щом го привикам.

Организирах чаканата ваканция с колеги. Информирано се подготвях за нудизма с четене на статии за общуване на плажа, битуване и локации, които са предпочитани. Единственото ми колебание беше дали да отида сам, на созополския залив, или да подканя най-смелия за подкрепа, от компанията. Като социално животно, разбира се, избрах да не съм сам – а и да имам познат сред множеството. Запътихме се към отреденото ни място за натуризъм, като през цялото време, колегата ми ме успокояваше, че няма нищо притеснително. Той самия се е възползвал многократно от възможността за гол риболов, по Марица!

Пристигнахме сред плажуващите, оставих кърпата си на пясъка и си казах: Броиш от 10 до 1 и сваляш цялото си бреме и смущение след като останеш гол! Няма да заблуждавам и себе си – това бяха най-дългите 10+ секунди и поемане дълбоко на въздух… след което рутината се срути. Дали заради нагласата ми, или наистина бе така – преди този миг усещах как обкръжаващата ме маса ме следеше с поглед, а миг по-късно бях в едно с всички. Отправих се към прииждащите вълни, за да усетя така мечтаната им милувка и няма да сгреша ако кажа, че усетих нещо почти библейско.

Може би определен тип покръстване* и от морската шир! Завърнах се прероден и с нова перспектива за пълноценност! Заварвам обаче колегата си, който от фаза на свръх ентусиазъм е преминал в пълно отрицание и придържайки, буквално, късите си панталони, почти като в мантра, повтаряше – „Не мога! Наистина, не мога!” Тук бе моментът за поставяне на явната разделителна линия между готовност за Свобода и приемане. От решителност, до пълно отричане, чрез бягство от теб самия! Не настоявах да се преодолее, защото преди минути доказах на себе си, че това е мотивиран избор и ставам нечий съдник, тъй като и аз сега, за миг, не приемам другата страна…


Такава е и реалната форма на приемане и отхвърляне на нудизма, в страната ни. Въпреки отдалечените ни места за релакс, трудното привикване от социума, че да си гол е форма на спокойствие и процес на приемане – а не акт не демонстрация, в най-първичния смисъл – затваря освен клепачи, а и съзнания… Съзнания, които приемат основно по физическата ни форма – а не по опита за връзка с духа ни, чрез най-естественото – свободата в Природата!


Автор: Върговски

Leave a Reply

Your email address will not be published.