Методи Лалов:Да, България не е търговско дружество.

Да сте разбрали в “Да, България” или в ДБ:

  1. Да са проведени вътрешни електронни избори за определяне на кандидатите за народни представители? Или е удобно да се говори публично за демокрация, откритост, конкуренция и дигитализация, но когато става въпрос за постове и заплати нещата стоят по друг начин?
  2. Да са определени преимуществено като водачи на листите за народни представители хора от младежките организации на “Да, България” и ДСБ и млади хора от “Зелено движени”? Сега разбирам, че посоченото в устава на ДаБГ: “можем да предложим на младите хора в България бъдеще” не включва политическото представителство.
  3. Да са номинирани хора от малцинствата като водачи на листи или на избираеми места? Иначе гръмко заявяваме, че всички трябва да получат равни възможности за реализация, независимо от етнос, религия, сексуална ориентация и др., а искаме само гласовете на хората от малцинствата, но не и техния принос..
  4. Да се прилага правилото “Един човек – една листа”? Или докато се възмущаваме публично, че Пеевски и други са водачи на листи, но след това не стават депутати, си гарантираме инструмент да модифицираме волята на избирателите?

Заявих преди време, че няма да допусна “Да, България” да се превърне в търговско дружество. Не съм се отказал от тази си борба. А зная, че има и много други като мен.

Не ме питайте защо пиша това сега, пиша го и го говоря от месеци. Търсете отговори от тези, чието публично говорене се разминава от говоренето по партийните централи и от действията им.

About The Author

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *