Защо точно Герджиков. Отговори.

За проф. Герджиков. Хилеморфично.

За да бъде победен Румен Радев на изборите за държавен глава, трябва да е налице едно разумно разбиране, че това няма да стане без подкрепата на ГЕРБ, така както и че не би било възможно само с подкрепата на ГЕРБ. Това е хилеморфизмът (формата и материята, по Аристотел) на кандидатурата за държавен глава на ректора на СУ „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков. Оттук той ще бъде издигнат от Инициативен комитет, бидейки подкрепен, наред с други, и от въпросната партия.

Ентелехията (дейното начало, което се реализира в цел, пак по Аристотел) на кандидатурата на проф. Герджиков се изразява в следното.

Първо, тя ще тества връзката между Румен Радев и градските центрове в страната (представлявани предимно от ПП и ДБ). Като алтернатива на действащия президент, който е генерал от резерва, на тези урбанистични локации им се предоставя човек с университетски профил, говорещ четири езика.

Второ, въпросната кандидатура цели да даде цивилен отговор на силовата кандидатура на Радев (всяка партийна номинация изглежда обречена). Търси се конкуренция на нивото на образите, а не на това на абревиатурите. Политиката на свития юмрук срещу „Политика”-та на Аристотел; пагонът срещу „гражданската добродетел” (пак по древногръцкия философ). Посланието е: Да върнем решенията на гражданите.

Трето, подобна номинация цели да „обърне” политическата динамика. Досега на парламентарните избори тя се определяше от разделението „за” и „против” Бойко Борисов, докато за президентския вот се търси нов кливидж: „за” и „против” Румен Радев. Все пак именно „против”-конструкцията е най-стабилното мнозинство в българското общество: който бива вкаран в нея, губи. Оттук ми се струва, че кандидатурата на ректора на Софийския Университет има потенциал за периферен марш (трудно е, разбира се, да се прецени кое е ядро и кое периферия при кандидатури, които са с гражданска конотация).

Четвърто, фигурата на проф. Герджиков цели да предложи различен модел на институционално съществуване, който е антипод на поляризиращия фактор на Румен Радев. Поляризацията в политиката е работеща стратегия, но до определено ниво (например, подкрепа за малка до средна партия). Когато обаче се бориш за президент, какъвто се става с много гласове и широка подкрепа, поляризиращият фактор възпрепятства, а не помага (сетете се за Волен Сидеров срещу Георги Първанов). По Аристотел, не е достатъчно да спечелиш войната, по-важното е да организираш мира.

Пето, кандидатурата на университетски професор, който не се е занимавал с политика от почти две десетилетия, поставя действащия президент в неудобна за него позиция: за първи път в политическия дебат Румен Радев ще бъде политикът от статуквото (а не извънсистемния субект), който е на власт и в това му качество подлежи на въпроси и отчет. Сложна политическа коалиция е тази между “президента на статуквото” и “партиите на протеста”.

П.С. Прощавайте за хилеморфизма и ентелехията, но проф. Герджиков е преводач на „Политика” на Аристотел.

Leave a Reply

Your email address will not be published.