Ако човек се свързва не през нуждата и гениталиите си, а през телесните енергии и автентичността на сърцето си, могат да се случат разкошни неща.

Нека обсъдим ролята на летните авантюри.

На пръв поглед, една бърза авантюра може да е просто повърхностно преживяване с моментен кеф или фатален край (партньорът разбира), или да доведе до сериозна връзка и голяма любов. Ако обаче подходим към ситуацията нюансирано, ще видим, че между тези крайности съществуват множество възможности за обновление и израстване.

При мен са се случвали различни форми на целувка – от голяма любов и дългогодишна моногамия до краткотрайни взаимодействия с голям интензитет, от които сме излизали окрилени и светещи. Вторият тип са не по-малко важни от първия и са ме карали да пиша поезия, да преоткривам себе си, да превземам света. Но по-често се случва това.

Преди време на морето срещах красива и съдържателна жена на трийсет, която от година си стояла сама, заради разочарованието си от мъжете. Даже в прав текст изрази скептицизъм, че едва ли някога ще си намери подходящ мъж. Женската й енергия беше стагнирала. Иглеждаше суха и затворена, красотата й беше повяхнала. Силно ме блъсна контраста между това, което е в момента и онова, което би могла да бъде, ако разцъфне сексуално. На мен много ми въздейства възможността за промяна. Много повече от красивата външност или сексуалната възбуда. Промяната е чиста енергия, която може да се впрегне в значими и красиви начинания – творчество, случване на ежедневни чудеса.

Затова й показах интерес, залях я с хубава мъжка енергия, поканих я на питие. Но от това тя само се стресна и от приятелка разбрах, че й казала “този само иска да топне чушката”. С това всякакъв ентусиазъм в мен изчезна и прекратих интереса си. Много пъти съм получавал подобна банална реакция. Затова ще обясня от моя гледна точка какво беше пропуснато.

Можеше просто да пофлиртуваме като оставим мъжко-женските енергии да танцуват и разцъфнат. Можеше да танцуваме, да си говорим, да се гледаме в очите, всеки съзирайки красивото в другия. Можеше също да се целуваме и докосваме, забравяйки за всичко друго. Докосването е разтърсващо, когато не е прелюдия към секс, а пълноводен момент, завършен сам по себе си, където всеки се е вложил без мисъл за повече. Можеше, разбира се, да изпотим чаршафите, да сътворим разтърсващи тръпки, неистови викове, разстапяне, разтреперване, излизане от света. Всеки един от тези варианти е красив. Няма крайна цел, освен пробуждането, обновлението, споделеността.

Ако човек се свързва не през нуждата и гениталиите си, а през телесните енергии и автентичността на сърцето си, могат да се случат разкошни неща. Неща, които после биха й позволили да бъде по-оптимистична и светла в търсенето на партньор, а ако срещне такъв, да влезе във връзката не през мнителността и стагнацията, а през разцъфналата ведра сексуалност на пробудена жена. Можеше, но жените често ги е страх или робуват на предразсъдъците си. Срещам такива десет години по-късно, когато вече отчаяно драпат за ласка и внимание, дори мимолетни. Животът предоставя чудесни възможности, а ние ги оставяме да ни подминат. Като в следната притча на Хармс.

“Един човек с невисок ръст каза: “Аз съм съгласен на всичко, само да бъда поне мъничко по-висок”.
Още не изрекъл това и гледа – стои пред него вълшебница.

  • Ти какво искаш? – пита вълшебницата.
    А човекът с невисокия ръст стои и от страх нищо не може да каже.
  • Е – казва вълшебницата.
    А човекът с невисокия ръст стои и мълчи.
    Вълшебницата изчезна.
    Тук човекът с невисокия ръст започна да плаче и да си гризе ноктите. Отначало на ръцeте си ги изгриза, а после и на краката.
    Читателю, замисли се над тази басня и ще ти стане кофти.”

Автор: Иван Владимиров, психолог

Leave a Reply

Your email address will not be published.