Хасан Ефраимов: Лекарства, които вонят на пари! -

Ся, някой да тръгне да ме убеждава за сиропи… Смятайте, че му е такована… таковото!
Като лекар аз доста често съм имал досег със сиропи. Основно са с дъх на ягоди. Има и такива, които ухаят на малини. Напоследък са най-чести тези, които вонят на пари. Да, аз познавам вонята винаги отдалеч. Познавам, понеже израснах в калта.

Спомням си за един сироп, беше преди години. Бяха тръгнали да борят рака на нашите още невръстни момичета. 5 стотака – толкова струваше. Може да са били и 6, не споря. Аз получавах 100 лева. Нито по-малко, нито повече. Един сироп не им предписах. Когато сиропчията каза, че съм глупак, хванах го за яката и го поставих пред стълбите на кабинета.
– Аз съм лекар! Запомни го! – му казах.
– А си отворил още веднъж устата, а съм те избухал – и го предупредих. Но той не посмя.
После, поставих още един пред стълбите.
– На всеки изписан сироп, получаваш един безплатно – ми викаше сиропчията.
– Че за какво ми е вашият сироп? – сразох го веднага.
– Как за какво, ще го продадеш.
– Моля…? Да ти приличам на търгаш?
– Аз съм лекар! – казах му и на него.

Напоследък ми е много весело. Гледам сеир. Всъщност, чакам само да се обади някой търгаш… Ох, „колега“ исках да кажа. Знам за всички, които сиропчиите ги заведоха в Щатите, в Канада, в Австралия, дори. Знам за купоните, които даваха, лятото винаги на морето. Зимата, я на Боровец, Пампорово, Банско. 3 дни, хапка-пийка. Сауна, джакузи, както си му е тертипът. Всичко това за сиропите! И всички мълчаха. Знам за всичките бакии. Още, колко има! А се обадил някой, а съм го… И още мълчат! Аз не отидох нито веднъж. Знам и за комисионите, които се взимат от аптеките! Застанете пред някоя аптека, в края на месеца. Всички лекари ще се изредят. Може и пред някоя лаборатория да застанете. Ефекта ще е същият.

Медицина… В България? Бош лаф работа!
Да е видял някой д-р Ефраимов там? Не, защото той е особняк! Глупак някъв!
Аз ще си умра с името. Ако се намери един дори, който да докаже, че д-р Ефраимов е нарушил клетвата си и професионализма, да заповяда. Нека да го направи пред цяла България.
А ре, не ме занимавайте с вашите глупости и сиропи. Аз ще съм последен, но дори тогава няма да ви стане работата.

Щели да ме задължават! Щели да ме уволняват! Ха-ха-ха… Откъде ще ме уволнявате, бе? От собствената ми фирма, дето съм я създал с ръцете си? Че аз почти не ходя вече там, бе. Не ходя, защото не мога да ви търпя. От Тервел ли ще ме уволнявате, където преглеждам веднъж седмично? Че мен ме викат на още 5 места, бе! От „Чудната градина“ ли ще ме уволнявате? Тази градина я има, щото ме има мен. Тъкмо ще ми улесните живота. Взимайте ги младежите у вас. Изобщо не късканя. От Общински съвет ли ще ме уволнявате? Ама, без това половината там не мога да ги търпя. Стоя само заради кмета, за да го подкрепям в неравната му борба. От книгите ми ли ще ме уволнявате? Ма, аз мога да живея само от тях! Ох, уволнявайте, тъкмо хората ще почнат да купуват повече книгите ми, бе глупаци.
Всъщност, мога да живея само и от „ин витро“. 5 стотака ми дават и там, за всяка изпратена, ама и на тях една не съм изпратил дори една.
А ре, у лево, че както съм набрал… Да не си отварям повече устата за вашия изгнил свят, че както съм на 3 мастики…

Хасан Ефтимов, лекар