И друг път ми се е случвало да бъда нацелуван от красива непозната преди да мога да си отворя устата, но този път беше наистина забележителен. Толкова забележителен, че тук ще напиша панегирик по темата, в древногръцкия смисъл на думата като възхвала, ода, славословене и венцехваление. Тази случка ме газира и наелектризира, опраши и превърна в мед. Ето какво се случи.

Но първо малко предистория. Подобни неща не ми се случват всеки ден. Аз и без кривогледството нe съм Ален Делон, за да въздиша по мен всяка мома. Но се намират свръхсетивни жени, които надушват дракона и нямат предразсъдъците да го яхнат в небето. Бяха винаги вдъхновяващи преживявания, не опиращи просто до секс. Жената е толкова повече от това. В тях имаше разпознаване, единство, оплождане. В три ситуации някой ме беше чел някъде онлайн, тоест ме познаваше задочно и имаше идея за писането и ценностите ми. Останалите бяха или с подпийнали девойки, или с по-зрели и мъдри жени на 30+. В настоящият случай, обаче ставаше въпрос за около двайсетгодишно момиче, трезва и нямаща идея кой съм.

Тъкмо си тръгвахме от плажа с бай Чеп едно, бай Чеп две (брат му) и Байчеповица (жената на брат му). Спрях за миг да ги изчакам да се източат от Gypsy бар на Градина, когато от една маса стана тази ми червенокоса и зеленоока нимфа, приближи се до мен на абсолютно некомсомолско разстояние, потъна ми в очите с разцепваща чувственост и ме зацелува, сякаш сме на потъващия Титаник и това е то. Пет минути по-късно това е официално най-дългата и вкусна целувка в живота ми. Тук трябва да кажа, че енергийно съм чувствителен и ми е физически неприятно да се целувам с неподходящите хора. Обаче…

Времето сменя предавки и отново съм на седемнайсет. Родителите ми се развеждат след десетилетие семеен тормоз, от който психиката ми се е разбила на хиляди парчета като огледало. В мен е ледена епоха, но не по Дисни, а по Бош. Някакви момичета ме харесват и ми дават сигнали, но не мога дори да ги целуна.

После нещата се наместиха, последваха бурни любови и страстни сблъсъци на тела, където, както казва Неруда:

…огънят първороден, превърнал се в сладост
тича и бълбука по тънките струйки на кръвта,
докато не падне подобно на нощен карамфил
и не избухне за миг като лъч ненадеен в нощта.
…
Любовта, ах, това пътешествие с водата и звездите,
с въздуха задъхан, с гневния хаос на бурята:
любовта е двубой на размахани саби-мълнии,
две повалени тела, поразени от капчица мед.

Всичко това ми се случи с водовъртежна сила, но винаги ми липсваше една специфична целувка, която е отвъд ума, отвъд концепциите и понятията, която просто е. Сънувал съм тази целувка много пъти. Тя има свои устни и език, вкус, допир, техника и чувственост. И онзи ден се случи точно тя.

Днес лежа на плажа и я премлясквам. Нямам нужда от нищо друго – светът е съвършен, какъвто е. Готов съм да го любя, меся, случвам и превръщам. Готов съм за всичко, без да имам нужда от нищо. Това е Бог.

Автор: Иван Владимиров, психолог

About The Author

1245_admin

See author's posts