Мартин Табаков: Не само талибаните харесват хероина.

1999-2000-та година е била една от най-тежките в България откъм наводняване на улиците с дрога. Основната причина: свръхпроизводството на хероин в Афганистан. А тогава в Кабул управляват талибаните. Те контролират и по-голямата част от границите на страната, което ги улеснява не само в производството, но и в преноса на дрога. Това, че в периода 1996-2001-ва година ислямистите контролират почти цял Афганистан, което им създава възможност да получат други източници на доходи, не ги отказва от бизнеса с дрога.

Талибаните харесват данъците, но харесват и хероина.

България – тогава и сега – е също част от балканския маршрут за пренос на хероин от Афганистан към Западна Европа (и към Германия конкретно; европейският клиент е по-платежоспособен от азиатския). Преди немалко години британските служби бяха казали, че около 1/3 от хероина, който се пласира в Западна Европа, минал през България. Не знам дали е било така, както и не знам какво е процентовото изражение на предназначения за Европа хероин, който се транспортира през България днес (най-малкото, оттогава се разработи и африкански маршрут).

Това, което знаем, е, че след 20 години в Афганистан, американците със сигурност са си направили равносметка. По-лесно е да хвърлиш тялото на Осама бин Ладен в Арабско море, отколкото да се отървеш от салафитския джихадизъм. Понеже едно е да се биеш с организация, друго – с идея (сателитите и симкартите трудно дислоцират второто). Така както и че понякога е по-лесно да влезеш в една държава, отколкото да излезеш от нея.

След изтеглянето на САЩ (и НАТО) от Афганистан американската външната политика – в нейния компонент „борба с тероризма” – ще придобие друг облик: от boots on the ground във wings in the sky (ударите на безпилотните самолети по ал Шабаб в Сомалия са добър пример за начина, по който вероятно ще се случват нещата оттук насетне).

Но когато Джо Байдън казва, че равносметката на САЩ от двадесетгодишния конфликт в Афганистан е положителна, имайте предвид, че става дума за изкълчена реторика. За 20 години САЩ не успяха да се справят нито с хероина, нито с Ал Кайда, нито с техния общ знаменател – талибаните.

В момента, в който генерал майор Крис Донахю – последният американски военнослужещ в Афганистан – напусна летището „Хамид Карзай” в Кабул, ал Кайда бе активна в 15 от 34-те провинции на Афганистан. Да не говорим, че въпросната терористична организация си има свои силни клонове в Магреб, в Африканския рог, на Арабския полуостров и на индийския субконтинент.

Това не е победа във войната срещу тероризма, каквото и да казват от Вашингтон.

Но злорадството е излишно. Излишно бе преди 20 години на този ден, излишно е и сега.

Най-малкото това, че в Афганистан отново управляват ислямистите, ще го разберат много по-бързо в Люлин, отколкото във Флорида. Не само талибаните харесват хероина.

Автор: Мартин Табаков, политолог

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *