Емил Джасим:ОСТАВЕТЕ ЖЕНИТЕ ДА КЪРМЯТ КЪДЕТО И КОГАТО ПОЖЕЛАЯТ
ОСТАВЕТЕ ЖЕНИТЕ ДА КЪРМЯТ КЪДЕТО И КОГАТО ПОЖЕЛАЯТ
Днес е Благовещение.
Сякаш най-женският празник.
И тъкмо днес тема е как някаква депутатка от парламентарната група на “Виликолепие” искала да кърми в залата на Народното събрание…
Може да е политически трик, може да е пиар, може да е и двете, но моля всички просто да си спомнят, че така правим ние, човеците – кърмят ни (или ни хранят с биберон), независимо от пола с който сме дошли на тоя свят, нито от религията, нито от родината, нито от размера ни, нито от това кои са ни родителите.
Независимо от социалния статус на майката.
Независимо от цвета на кожата ѝ.
Независимо от образованието ѝ
И независимо от политическата ѝ принадлежност.
Ако ще да е дори жената на Бойко Борисов (не че той има жена или семейство, но ако имаше), пак има право да кърми бебето си на работа, в мола, на площада и изобщо където бебето поиска и тя се чувства ОК с това.
А пък бебето можело, твърдят критици, да ревнело в пленарна зала… Ами може. Така правят всички хора.
И дори да се наака това бебе, пак ще е по-чисто от всички прилежно ползващи тоалетната депутати и депутатки.
Измамниците от Виликолепие може да са тотални ypogu и национални предатели, но безусловно всяка жена ТРЯБВА ДА има право да кърми където пожелае, ако ще да е част от тая продажна русофилска шайка.
За целта са нужни две условия:
1. Да не мразите жените.
2. Да не мразите децата.
Все пак щом това е възможно да бъде иконописен сюжет “Богородица Млекопитателница” (Galaktotrophoussa, Madona Lactans), значи и ние можем да го превъзмогнем.
Изображение:
Следвизантийски период
Късен 15 век
11,3 см × 8,6 см (4 7/16 инча × 3 3/8 инча)
темпера и позлата върху дърво
BZ.1958.3
Не е изложена
http://museum.doaks.org/objects-1/info/35992
Най-разпространеният образ върху средновековните икони е Христос в прегръдките на своята майка. Тази вариация обаче, при която Богородица кърми своя син, е сравнително рядка. Тя се появява още в ранни времена в източното Средиземноморие, но става особено популярна в късносредновековна и ранноренесансова Италия. Образът не е просто проява на битов реализъм – той подчертава ролята на Богородица като Богородица (Θεοτόκος, „Родила Бога“), титла, която в древността е била приписвана на египетската богиня Изида. След утвърждаването на християнството тя започва да се отнася към Дева Мария и е официално призната в църковната доктрина на Вселенския събор в Ефес през 431 г.
Образът на кърмещата Богородица дори намеква, че тя участва в делото на изкуплението заедно с Христос. Млякото на Богородица Галактотрофуса („Кърмеща Богородица“; на латински Madonna Lactans) има същия източник като спасителната кръв на Христос.
About The Author
Post Comment