Плосък или прогресивен данък?

Международният валутен фонд увеличи натиска върху България да промени данъчната си система, като премине от плосък данък към прогресивно облагане. Най-напред мисията на МВФ, която наскоро приключи работата си в нашата страна, заяви, че трябват повече приходи в бюджета, а това се постигало и с мярка като прогресивното облагане. Последва и препоръката на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева да сменим данъчния модел, като “преразгледаме 10-процентния плосък данък”, защото “прогресивното подоходно облагане позволява да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото”.

Виж ощеКристалина Георгиева: Време е да преразгледаме плоския данък

Изборът между тези две системи често отразява обществените ценности и личните убеждения, тъй като всеки от двата модела може да се разглежда като справедлив в определен контекст и върху това се концентрират дебатите: в политическата и икономическата теория винаги може да се извади валиден (удобен) аргумент, че всеки от данъците е по-справедливият вариант.

А съветите на МВФ не са от днес или вчера и на тях главните политическите партии с едно изключение (БСП) досега винаги са отговаряли и многократно потвърждавали, че “данъци няма да се пипат”, т.е. данъчната система няма да се променя.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разчете препоръката на МВФ за въвеждане на прогресивно облагане като да се готвим за вдигане на данъците.  След тези препоръки няма да можем да удържим намалени данъци, защото ако не го гласуваме, няма да може да взимаме заеми, отбеляза Борисов. (Но България отдавна не сключва т.нар. стендбай споразумения с МВФ.). Съпредседателят на “Продължаваме Промяната” Асен Василев напомни, че МВФ “говорят за вдигане на данъците в последните 20 години”. “Нямаме намерение да вдигаме данъците“, категоричен беше (като министър) Асен Василев.

Освен ако политиците не си променят мнението внезапно, очертаващата се структура в парламента след предсрочните избори на 9 юни, независимо от управляващото мнозинство (ако има такова) ще запази действащия данъчен модел. Така да се каже, никаква политическа криза (засега) не лови наложилото се консервативно разбиране за данъчната система (разбирай плоския данък), особено при дългата доминация на партиите от центъра и дясното (или обратно).

Вода в тази мелница наливат и анализатори, според които България отчита постоянно подобрение в показателите за конвергенция (сближаване с останалите в ЕС) в последните две десетилетия и то въпреки кризите от последните години. България почти неизменно има по-висок растеж от средния за ЕС, изтъква Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Има натиск и в другата посока. БСП (левицата) на няколко пъти, в няколко парламента вкарва проекти с конкретни скали и ставки на данъка (за физическите лица). Синдикатите на свой ред отдавна настояват за въвеждане на необлагаем минимум и прогресивно облагане.

Виж ощеБорисов предупреди да се готвим за вдигане на данъците по препоръка на МВФ

Без да се впускаме в азбучни истини за двата вида облагане, нека видим все пак главните разлики между тях.