Избухва Първа световна търговска война.
ЕВРОПА : BACK TO THE USS(R)USSIA?
По-малко от 48 часа остават до избухването на Първата световна търговска война. В сряда влизат в сила новите мита за внос в САЩ, брутално наложени от Тръмп. Американският президент разбърка с един замах планетарната търговия и предизвика небивал хаос на световните борси и пазари. Не малко страни ще изпаднат в стопански шок. За някои икономики шокът може да доведе до катастрофални резултати.
На пръв поглед войната е на Америка против вносителите. Последните трябва да плащат много повече, за да бъдат допуснати до най-платежоспособния пазар в света. Нищо особено, знаем, че практика на чуждите търговските вериги у нас е да изнудват с входна такса българските си доставчици. Тръмп просто е взаимствал някои техни методи. Но един малко по-внимателен поглед ще долови, че американският президент фактически подпали нов тип световен конфликт – война на всеки срещу всеки. Митническа, търговска, да, но все пак война. В безмилостния свят на конкуренцията този, който бъде засегнат от мерките на Вашингтон, ще се бие на живот и смърт, включително срещу приятели и съюзници, за да оцелее.
Митата направо разбиха световните търговски мрежи. Да вземем Виетнам. Износът му от 126 млрд за САЩ вече ще се облага с 46 % мито. Какво ще прави Ханой? Стока за 126 млрд става непродаваема. Може ли виетнамската икономика да поеме този удар? Разбира се, че не. Тогава? Ще почне жестока битка за нови пазари, които да поемат нереализираното в Америка. Кой къде да си пробута залежалата продукция. А това са стоки за над хиляда милиарда долара. Всеки производител ще гледа да ги продаде, като опита всички възможни средства – дъмпинг, бартер, обезценка. Един съвет – ако предстои да купувате вносна стока, изчакайте. Цените, особено на китайски, азиатски, европейски продукти ще паднат, може би драстично.
Да вземем друго следствие от решението на Тръмп. Ако приемем, че три страни – да кажем България, Турция и Сърбия изнасят за САЩ някакви стоки – приблизително равностойни – напр. лекарства. Турция обаче има мито 10%, България – 20 %, а Сърбия 37 %. Изведнъж турското лекарство автоматично става с 10% по-конкурентноспособно на американския пазар от нашето и го изритва оттам, да не говорим за сръбската продукция. Тъй като Турция произвежда почти всичко, което България продава в САЩ, то перспективата износът ни от млрд долара да се срине е съвсем реална, само поради 10 -те процента разлика. Друга опасност, която се задава – чужди, главно европейски компании произвеждаха авточасти у нас. Тъй като вносът на автомобили в САЩ рязко ще спадне, автоконструкторите в Европа ще свият производството и вероятно ще закрият тукашните си фабрики за авточасти.
ЕС със сигурност е сред най-губещите от войната. САЩ ще обмитяват допълнително европейския износ за 370 млрд евро и ще събират още 80-100 млрд долара. При това новите мита се добавят върху старите, вече съществуващи. Италианското пармиджано досега влизаше с 15 % мито, занапред ще е с 35 на сто. Колите досега се облагаха с 25 %, сега вече ставката ще е 45 на сто. Според други оценки новите мита ще засегнат стоки не за 370, а за 605 млрд, колкото е целият европейският износ – автомобили, машини, метали, храни, предмети на лукса. Той ще поскъпне с 20 %, а конкуриращите Бразилия, Великобритания и Турция ще ползват 10 на сто по-ниско мито, т.е. ще могат да изтласкат от американския пазар промъкналите се там европейски стоки. Тези стоки Европа няма къде да пласира. Световният пазар вече така се сви и капсулира, че трудно можеш да пробуташ нещо извънредно. Има една възможност, но за нея след малко.
Та на това животозастрашаващо предизвикателство Европа отговаря с ленива безпомощност. Ще разсъждава. Струва ми се, че брюкселските чиновници ги мързи, даже да мислят. Има обяснение – идва Цветница, после Великден, после други празници, да не си даваме зор. А може да отлагат защото знаят, че не могат нищо да измислят. Какво – ще вдигнат митата за американските стоки? Няма как да ги вдигнат така, че да компенсират загубите от политическото си късогледство. Даже да почнат някакви разговори, кой ще ги води? Кой ще представлява Европа? Урсула ФДЛ? Тази с пералните и полупроводниците? Те табуретка до масата не и предлагат, ще преговарят с нея. Или Кая Калас? Егати съюзът, щом тя му е външна министърка, ако перефразирам един бивш вицепремиер. Нерадостна картинка.
Опасявам се, че Европа ще закъса много. Тя не е в състояние да се противопостави на три огромни предизвикателства, пред които едновременно е изправена. Едното са митата на Тръмп. Като ударят европейския износ, те ще го свият не с 20%, а с доста повече. Причината е, че ще падне износът не само за САЩ, но и за останалите пазари на европейската продукция. Те също ще бъдат засегнати от хаоса, ще си стегнат коланите и ще намалят вноса. Особено на качествената, но скъпа европейска продукция. Второ, не стига, че производството в Европа рязко ще намалее, но и европейски индустрии, учени и технологии почват да се местят в САЩ, които ги канят с отворени обятия. Ще настъпят гигантски размествания на трудовия пазар. Приходите ще паднат, доходите ще се сринат, социалните брожения са неизбежни. И тази мрачна перспектива води към една черна картина – на военна психоза, пряка намеса във войната в Украйна и огромни, непосилни военни разходи. Европа е като човек, който едвам диша, но е хвърлен в дълбоката вода да вади удавник. Рискът да бъде завлечена на дъното е огромен. Откъде пари да изплува?
Перспективата е една – търговски, оттам икономически, след това политически, после социални стълкновения в рамките на ЕС и реална опасност от разпадането му. И тук изпъква немислимият засега за европейската върхушка, но единствено спасителен изход от взривоопасната обстановка – разговори с Москва и възстановяване на отношенията с нея. Русия и нейните съюзници могат донякъде да уравновесят дебалансираната световна търговия, могат да забавят деградацията на европейската икономика и така да намалят отлива към САЩ. Само така могат да се предотвратят разорителните военни разходи на Европа и да има мир. Може сега да изглежда невероятно, но обективните реалности водят натам. Струва ми се, че преориентацията ще започне да се чувства преди края на тази година. Казвам това, защото който първи се ориентира в тази посока, ще спечели. Нямам очаквания това да са нашите власти, те винаги чакат какво ще каже Германия, така че вероятно пак ще изпуснем влака. Знаем : ум царува, ум робува, ум патки пасе.
( Из предаването “ Не се страхувай ) с Васил Василев, излъчено на 7 април 2025 г. По Евроком)
About The Author
Post Comment