Христина Коемджиева: Криворазбран недоимък
КРИВОРАЗБРАН НЕДОИМЪК
Добре, че се мана соца, вика, та забравихме кво е немотия.
Мале, добре че го махнахме верно тоя соц, защото такава бедност българският народ не е виждал. То не бяха старци, крадящи кренвирши от магазините. То не бяха бездомници по подлезите. То не бяха пенсионери, ровещи по кофите за боклук. То не бяха ограбвани, самотни и изоставени старци по селата. А да, и пребивани. То не бяха изоставени деца от родителите си, за да търсят препитание в чужбина. То не бяха самотни майки, които няма кой да погребе, защото децата им са на другия край на планетата и мият кенефи. То не беше “Дай, бабе, 45 стотинки, че пенсията свърши, пък не ми достигат за хляба”. То не беше пусти улици и деца забити в телефоните, защото мама и тати са прекалено заети да работят или да зяпат своите телефони и са забравили да научат детето какво е безгрижно детство. Да му го подарят. Но пък за Коледа ще има айфон..кой по ред беше?
Опа, чакайте….това е сега. Тогава в какво се е изразявал недоимъкът на соца?
В това, че просещи нямаше? Или в това, че баща ти не бе само аватар, който се появява, когато включиш компютъра и набереш скайпа? Или в това, че не те изнасилваха и ограбваха, а и пребиваха, когато бе изоставен сам и грохнал и от близки, и от държава и от обществов някое затънтено село? Или в това, че по подлезите не миришеше на бедност и изпаднали в немилост хора? Или в това, че растяхме с най-близките си и можехме да нямаме десет вида вафли, ама знаехме как една вафла се дели между десет деца, а после бягахме боси и ядяхме киселец – без пари и волни. Ябълките по дърветата също бяха безплатни, само дето банани нямало, разправят. Или това, че вечер майките ни ни четяха приказки, а сега са заети да чистят чужди тоалетни на майнатаси. Или това, че можеше до късна доба да бройш звездите, нищо че си само на 10, а вече полунощ преваля. Улиците бяха наши, и животът и времето и то. А днес по улиците можеш да чуеш само тишина. А най-оглушителната тишина, разправят е тази след детски смях. Чувате ли или сте прекалено заети да си зяпате телефоните, потънали в блажено съвремие? Може би недоимъкът беше в това, че знаехме всичките си съседи и вечер кога хлада паднеше отгоре връз къщите като мравчици една по една излизаха селските души на седянка да видят кой какво е свършил през деня, кой ще вади сланината този път , кой – ракията.Бедност ли бе, че имахме тумби с деца по улиците; съседи, които наглеждаха къщите ни, докато ходехме на море- а всички ходехме на море, всички; или че старите ни майки до последно полагаха длан на морните ни чела и ни наричаха “чедо”; или че “татко” не беше дума , използвана само по Коледа? Бедност ли бе, че не ни се налагаше сутрин първото, което видим през дома е човек, ровещ в кофата за боклук; че не се налагаше да прескачаме бъдещи трупове по подлезите; че бабите ни вадеха по пет левчета, за да си купим нещо, а днес протягат празни шепи и молят да им върнем жеста?
Защото това днес го няма и някои вирят нос, че живеят по-добре, а преди е било недоимък. Ще ви попитам точно тези – кое е най-голямото богатство за вас в този свят? И ако това не са децата ви и близките ви, които новото време отне от вас и замени с бърз интернет и свободен достъп до банани, ако това не е народът ви, то тогава не се самозалъгвайте – вие никога не сте били и няма да бъдете богати. Ако ще и да се къпете с пари.
About The Author
