Иво Инджев:На Запад от Райха
На Запад от Райха
На днешния 29 декември 1990 година Горбачов се оттегли от върха на СССР (на кадъра от изявлението му по телевизията). Обругаваният след това като “предател” последен ръководител от деградиралото котило на ЦК на КПСС се отказа от властта заради несъгласието си с процеса на дезинтегриране на държавата. С други думи е точно обратното: до последно, а и след това, “предателят” остава верен на опитите си да направи от омлета яйца (по израза на Бжежински).
На лъжците, които ще кажат, че Горбачов първо е довел СССР до фалит, а след това се е чудил защо е фалирал, предлагам по-долу малко примери за истинските причини комунизмът да си отиде без бой сред като настрои срещу себе си милионите онеправдани поданици в царството на вечната лъжа.
И на Елцин лепят същия етикет, който му “отива” още повече заради факта, че предаде вече не на теория, а на практика старата система на потисничество от всякакъв вид, за да разреши частното предприемачество, свободата на словото, многопартийната система, свободното пътуване в страната и по света, както и сближаването със Запада както никога преди и след това в историята на тази вечно враждебна спрямо проспериращите си съседи държава при всичките й метаморфози.
Елцин, без да разбира това, предаде накрая собствените си реформи, монтирайки за пазач на стадото (най-вече на личното обкръжение и семейството му) вълка в овча кожа, полковника от КГБ Путин. С това предателство Елцин се опозори и лиши поколенията от полагащото му се право да бъде почитан от тях като баща на временно разрешената свобода в необятната страна.
“Предателствата” от горния тип положиха основата на т.н. федерация, в която има остатъчни резултати от краткия период на невиждана никога по онези земи свобода, предизвикал хаос в организма на държавата, за която по рождение свободата винаги е била противопоказна като заместител на централното силово командване. Путин се прояви като Путлер и възстанови “обичайния ред”, оставяйки да цъфти единствено дивия бурен държавен капитализъм за онези, които са му лоялни до пълно залояване.
Ако не броим манията за величие, свързвана и днес с “великия съветски съюз”, основната лъжа, върху която се базира носталгията по 70 годишната диктатура мултиплицира твърдението за “безплатния живот” по онова време. Едни вярват в това, защото не знаят от личен опит нищо по въпроса, а други (се) заблуждават съзнателно и избирателно.
Уж безплатното образование и лечение се финансираха от присвоения от държавата резултат от труда на хората, които получаваха заплати на ръба на оцеляването. Масово! Наистина масово хората “добутваха” от заплата до заплата. Изключение правеше една тънка спрямо многомилионната армия от работещи бедни, наричана номенклатура. За тези тунеядци ( дали не идва от угоявянето на правоимащите, като се наричаха по документи с недостъпни за пролетариите продукти, като риба тон?). Едва ли. Иначе трябваше да се наричат е(к)с(ц)е(н)тристи , защото се тъпчеха също екстрено с есетра, както и с нейния хайвер.
А истината беше тъжна като старецът, поседнал с наведена глава пред празните рафтове. Впрочем, там мнозина хора изглеждаха като старци в още на възраст, на която се предпологаше да бъдат млади родители.
Обучаването на кадри беше нужно на системата, за да може да съществува-само с пролетарии и безправни закрепостени по селата колхозници нямаше как да стане. А “безплатното” медицинско обслужване, освен да служи за същата цел, се дублираше от специални грижи за споменатата по-горе тънка дебелашки нахална класа в привилигировани болници и санаториуми. А най-личните другар си имаха и лични лекари на денонощно повикване-много преди познатите ни днешни джипита.
Според икономисти, запознати с онази система, държавата е отнемала на практика до 90 на сто от изработеното от “трудовия народ” и само десетина на сто от това е подхвърляла на щастливите да преживяват някак свои социалистически поданици. В същото време един телевизор струваше 4 заплати. Жените можеха да си купят евентуално ботуши на стойност една заплата – иначе им се полагаха “валенки”, с каквито дори в Москва ходеха през зимата трудещите си другарки. Автомобилите вървяха по …60 (шестдеесет) заплати.
Рейгън имаше голям успех с вица, разказван пред големи аудитории, как един съветски поданик внесъл събираните с години гладуване събраните хилядарки за нова кола и му казали да дойде да си я вземе след 20 години на същата дата в същия час. “Не мога, по това време очаквам водопроводчик”, отвърнал той.
Има и още много примери за вечния недоимък и дефицит на елементарни стоки и услуги, сред които появилата се някъде в края на 70-те години тоалетна хартия обикновено е един от най я(р)ките случаи. В елитна институция, като БТА, си носехме тоалетна хартия от вкъщи по нареждан е от началството- това в неребе, където все пак се живееше далеч по-добре от сесесере. Щастливите да си купят навързани с канап ролки тоалтена хартия поданици на социалистическия рай предизвикваха завистта на нещастниците.
Пак в БТА се редяхме на опашка всеки месец пред касиера Радко във “взаимоспомагателната каса”, в която заделяхме по 5 лева от всяка заплата, за да имаме право след това да вземем заем от до 30-40 лева за плащане на сметките-онези, малките, каквито ни изглеждат сега. По-големи заеми от тези “радковки” се отпускаха след специално разглеждане на молби, одобрявани от началството.
Старият ерген Радко, впрочем, по ирония на съдбата, се нанесе след пенсионирането си да живее след мен в боксониерата в кв. “Младост” 2, в която ми се родиха три деца. Живях в тази клетка от едно единствено помещение без балкон и кухня до момента, когато се смилиха от общината над многодетното ми семейство и ми подхвърлиха ключовете на адекватно по площ жилище след двумесечна моя лична обсада на съответния чиновник. Демонстрира ми яд и презрение, че накрая съм изпросил полагащото ми се. Метна ми в кабинета си от разстояние ключовете като на бясно куче, което е успяло да му отмъкне кокала ( нали не си мислите, че нямаше корупция и подобни “кокали” не бяха част от нея?).
Корупцията, както съм припомнял и друг път, се наричаше “връзки”. Чужденци са ми казвали, че след псувните, това е първата дума, която им се е налагало да научат в неребе. Народецът беше дресиран, че нищо не става без връзки. Дори и да имаше легален начин, всеки винаги първо търсеше “втория начин”. После защо днес имало масова корупция. Ами тя ни е в кръвта и вероятно се предава по “полов път”, както цинично (не) се шегуваше относно социализма другарят Антон Кутев , дефилиращ днес като рекламен агент на къкрещия на руzки огън политически проект на преzидента Радэв.
И защо лъжеха, лъжат и днес? Отговорът ви го написа др. Станишев, един от бенефициентите на привилегирования охолен начин на живот в неребе и сесесере: “Защото сме социалисти”.
Публикувал съм и мога да добавя още много фотографии за илюстрация към текстове от този род. Но този път предлагам за размисъл една снимка на демографската карта на Европа.
Във всички бивши съветски колонии на Европа (с изключение на Полша с нейните два процента прираст) в периода след разпада на соцлагера от 1990-та до 2023 година има ясно изразен демографски спад, а някъде, както в най-съветската колония Република България, е направо катастрофален. Само в мачканата от лакомия си огромен съсед Украйна той е по-голям. И обратно: в западната част на континента, наистина освободена след Втората световна война, а не поробена, има прираст в обратна пропорция. По-ясна от тази картина на трайните поражения на съветския износ на революция с помощта на танковете не ми и попадала. Дано да я погледнат и малко да прогледат всички другари и другарки, които ни проглушиха ушите с тяхната другарска жалейка по миналото, което е наистина незабрадимо. Защото именно те са най-вресливите по въпроса за демографската катастрофа без да проявят грам самокритичност защо това се случва тъкмо на запад от райха, представян сега за “рай” с адско лицемерие.
About The Author
Post Comment