КС отмени съдебните промени, но не и избора на служебно правителство.

Конституционният съд обяви за противоречащи на Основния закон почти всички промени, свързани със съдебната система, в Шестата ѝ поправка. Съдиите не са постигнали съгласие по текстовете, свързани със служебното правителство и мандата на Народното събрание, като те остават в сила.

Още по темата

• Христо Иванов: До 8 месеца може да приключи законодателната част по съдебната реформа
• Реакции за промените в Конституцията – от беззаконие до “началото на съдебната реформа”
• Радев на среща с магистрати: Общественото внимание трябва да се върне към съдебната реформа

Всички 12 конституционни съдии са участвали във взимането на решенията текст по текст, като сред тях е и Десислава Атанасова, която като бивш депутат гласува в подкрепа на тази конституционна реформа.

Според КС са противоконституционни текстовете, с които Висшият съдебен съвет се разделя на два отделни съвета, ограничават се правомощията на Главния прокурор и се въвежда механизъм за разследване на обвинител номер едно. По този начин на практика се отменя цялата съдебна реформа, предаде БНР.

Така с решението на КС се възстановят орязаните правомощия на главния прокурор и седемгодишния му мандат, а Висшият съдебен съвет се завръща в стария си вид и именно той отново ще избира т.нар. “трима големи” в съдебната система.

Според мнозинството, част от промените са от компетентността на Велико Народно събрание, а други са отменени, защото са свързани с тях.

Съдиите уточняват, че посочените конституционни разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект.

КС обяви за противоконституционен дори и текст, според който “Науката, образованието и културата са национални ценности”.

Относно текстовете, които са разделили конституционните съдии 6 на 6, остават в сила промените, с които се променя редът за назначаване на служебно правителство. Президентът ще трябва да избира служебен министър-председател от списък с лица измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. Като кандидатът за служебен премиер ще предлага състава на служебния кабинет.

Остава в сила и конституционната промяна, според която избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащия парламент, както и въведената възможност за народни представители да бъдат избирани кандидати, които имат двойно гражданство – българско и на друга държава.

Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни.

Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова смятат, че тези промени не са противоконституционни.

Това означава, че тези конституционни текстове остават в сила и ако има избори, ще се избира служебно правителство по реда, по който е действано с избора на настоящото служебно правителство.

Делото бе образувано по искане на президента Румен Радев и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

Промените в основния закон бяха приети на 20 декември миналата година. Гласуваха общо 237 народни представители. “За” бяха 165 от ГЕРБ-СДС, “Продължаваме промяната – Демократична България” (ПП-ДБ) и ДПС. “Против” бяха 71 от “БСП за България”, “Възраждане” и “Има такъв народ”. Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с “въздържал се”.

Решението на Конституционния съд идва два дни след като България беше похвалена от ЕК за някои от конституционните промени в частта съдебна власт. В доклада ѝ за върховенството на правото изрично се споменаваше и променената формула за излъчване на служебно правителство. То беше предшествано от поредица публикации, на които пък се позоваваха анализатори, че съдът вече е решил и ще спре съдебните промени, но няма да събере мнозинство да отмени т.нар. “домова книга”, в която трябва да се движи президентът при избора на служебен министър.