Митовете на САЩ за Русия.
“Митологията не е лъжа”, пише Джоузеф Кембъл, големият изследовател на мита и архетипа. “Тя е метафорична.” Митовете и метафорите осигуряват разказите, които вдъхновяват патриотичната преданост, мотивират войниците да се бият и помагат да се обясни външният свят. А митовете, които народите пазят за себе си, често подсилват допълващите ги митове, които те приемат за другите.
Русия и Съединените щати поддържат особено силни митове един за друг. Митът, който Русия вярва за Съединените щати, е, че те имат по-скоро васали, отколкото съюзници – че са хегемонна сила, която крие безмилостна амбиция и личен интерес зад призиви за либерални принципи и правен ред. В същото време американците виждат Русия като страна без вътрешна политика – крайната автократична сила, чийто злонамерен и безотговорен лидер се разпорежда грубо с желанията на гражданите. Още през 1855 г. президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн описва Русия като място, “където деспотизмът може да бъде възприет в чист вид и без долната сплав на лицемерието”.
След повече от век на напрежение и конфликти отношенията между САЩ и Русия са изградени около тези митове. Митовете натежават в тези отношения, засенчвайки нюансите и ясното възприятие. И те са оформили и ще продължат да оформят ролята на всяка от страните във войната в Украйна. Митът, който много руснаци имат за Съединените щати, непрекъснато подтиква Кремъл към опасна войнственост.
Митът, който американците имат за Русия, също е капан, който кара политиците да тълкуват погрешно Кремъл и да пропускат възможности за отслабване на режима или за намиране на компромиси. За да сведат до минимум опасните погрешни тълкувания, американските лидери трябва да работят по-усилено, за да се издигнат над тези митове и архетипи. По-доброто разбиране на собствените митове на Съединените щати и на руските митове би дало на американските политици по-голяма гъвкавост, би спомогнало за засилване на стратегическата съпричастност и би предвидило бъдещите промени в руската политика.
Скрита фигура
В Русия е прието да се смята, че Съединените щати са побъркани на тема власт. Много руснаци смятат, че американската общественост е подвластна на мегаломанския американски елит. Ентусиазмът за либерален международен ред е слабо застъпен в Русия не защото всички руснаци са реалисти, а защото митичната им представа за Съединените щати свежда либералния международен ред до средство за осъществяване на американските амбиции. Много руснаци са убедени, че позоваванията на американските лидери на наднационална мрежа от норми, закони и партньорства са само димна завеса за кооптирането, което е в основата на американската външна политика.
Властващият руски мит е от съветско време. Според този мит по време на Студената война американските капиталистически елити са искали да управляват света и са намирали безброй военни претексти, за да осъществят желанията си. Кошмарът уж започнал след Втората световна война, когато Съединените щати пренаредили политическите кодове в Япония и Германия, тласнали тези страни към съюзи, доминирани от САЩ, използвали ги като плацдарм за американски военни операции и ги принудили да служат като мажоретки на американските национални интереси. За да не изостава, Съветският съюз трябваше да изгради крепостна стена от “приятелски държави” в Източна Европа и да установи свой собствен глобален отпечатък, за да не позволи на коварните Съединени щати да напредват безпрепятствено.
Глобалното влияние на Съединените щати през тази епоха беше реално. Но съветската характеристика беше карикатура – и тя се оказа трайна. Дори след края на Студената война, според руския мит, Съединените щати продължиха да съблазняват другите с фалшива реторика, включително съседите на Русия – страни като Полша, Румъния и балтийските държави. В този разказ съюзниците на САЩ действат повече като инструменти на американската власт, отколкото като независими държави. Там, където правителствата се съпротивляваха – в Афганистан, Ирак, Либия, Сърбия и Сирия, както и в Украйна преди въстанието на Майдана през 2014 г. – смяната на режима беше американското предпочитание.
Москва плати висока цена за това, че се придържа към този мит. Тя се е задължила да се бори с американското чудовище дори с цената на това да стане по-зависима от Китай. Програмата на ЕС за Източно партньорство, която доведе до въстанието на Майдана в Украйна, беше автентичен израз на идеализъм за европейското бъдеще на страната, а не скрито упражняване на американската хегемония. Но твърдението, че ЦРУ е организирало преврат в Украйна, е лъжа, в която руснаците отдавна са убедени да вярват.
Дори и висшите ръководители на Русия да са знаели, че това твърдение е невярно, публичното им настояване за него е изключило умерените отговори (като например приемане на новото правителство в Киев) и е направило по-крайните варианти (като анексирането на Крим) да изглеждат необходими.
About The Author
Post Comment