Бившият съветник на убития през февруари 2015 г. руски опозиционер Борис Немцов и него съратник в партията “Съюз на десните сили” Борис Надеждин, се оказа единственият руски политик, който се противопоставя на инвазията в Украйна, но е допуснат да събира подписи за президентските избори в Русия.

Русия на Путин

• Путин откри мемориал за ВСВ и иронизира русофобията в Европа
• Руската Република Башкортостан: Четири години затвор заради две думи
• Тезата, че хората са живели по 900 г., взе главата на шефа на руския институт по генетика

Първоначално фактът, че Надеждин, за разлика от Екатерина Дунцова, не беше отрязан на съвсем ранен етап, породи подозрения в руската опозиционна общност, че кандидатурата му е съгласувана с Кремъл, за да се създаде впечатление, че има конкуренция на изборите.

Днес Надеждин заяви, че щабът му е събрал 200 000 подписа. Но подписите, събрани в чужбина, няма да бъдат представени на ЦИК

Политикът заяви това в интервю за “Независимая газета”. По думите му щабът му е успял да събере 200 хил. подписа в Русия. Надеждин си е поставил за цел да събере 150 хил. “неидеални” подписа, за да отдели от тях 105 хил. “идеални” подписа, които да бъдат внесени в Централната избирателна комисия.

Информацията, че събраните в чужбина подписи няма да бъдат внесени в ЦИК, беше потвърдена от щаба на Надеждин пред изданието “Агенство”. Иван Петров, прессекретар на щаба, я обясни по същия начин като Надеждин: необходимите подписи са събрани в Русия, а събирането в чужбина “се разглежда като резервно”.

Снимка: БТА/AP

Позицията на Надеждин по отношение на войната в Украйна не е съвсем еднозначна. От една страна, той казва, че инвазията е била грешка и че “специалната операция” трябва да бъде прекратена. От друга страна, той дава ясно да се разбере, че няма да изтегли руските войски до границите от 1991 г. и да върне Крим. А като цяло казва, че е “руски патриот до мозъка на костите си” и “интересите на Русия винаги са на първо място”, както и че руските войници в Украйна “изпълняват своя дълг”. Надеждин казва, че щом стане президент, веднага ще предложи на Зеленски прекратяване на огъня и е готов да започне “трудни преговори”. Всъщност обаче руските власти декларират приблизително същото – готовност за преговори. Украйна, от друга страна, заявява, че няма да води никакви преговори с Москва до изтеглянето на руските войски, припомня украинското издание “Страна”.

Поради всички тези причини фигурата на Надеждин първоначално предизвиква скептицизъм сред либералната руска опозиция. Но след това отношението към него се промени. Много опозиционни активисти призоваха той да бъде подкрепен, а събирането на подписи за Надеждин се превърна в своеобразна масова акция, при която се събираха големи опашки от хора.

Снимка: БТА/AP

Какъв процент гласове би могъл да получи Надеждин, ако бъде регистриран като кандидат? Противниците на войната в Русия (противно на разпространените схващания в Украйна) всъщност са доста многобройни. Дори данните на лоялни на властта социологически агенции показват, че 15-20% от руснаците се противопоставят на “специалната операция”. А в действителност те може би са дори повече. Освен това много хора, дори и лоялните към Путин, са обезпокоени за бъдещето, страхувайки се от нови вълни на мобилизация и ядрена война (особено на фона на призивите на различни Z-активисти да има готовност за война с “глобалния Запад”). Всички тези хора не ходят по площадите, не участват в протести и по никакъв начин не изразяват публично позицията си, предвид перспективата да получат наказателна присъда. За тях обаче не е проблем да дойдат и да гласуват на изборите. Затова на теория Надеждин може да вземе приличен процент, дори като се вземе предвид фактът, че властите могат, ако пожелаят, да фалшифицират резултатите.

Надеждин представлява заплаха за Кремъл и по две други причини.

На първо място, противопоставяйки себе си (като “кандидат на мира”) на президента (като “кандидат на войната”), той къса “миротворческата линия”, която Путин сега се опитва да прокара както навън, така и вътре в Русия – че “не е против прекратяването на войната” и е готов да започне преговори с Киев още утре, но “Украйна е против”. И въобще, допускането на политик, който открито критикува инвазията в Украйна – основното решение на Путин от последните години – да се кандидатира на избори (и съответно да води медийна кампания) е доста рисковано за Кремъл от гледна точка на управлението на обществените настроения и вътрешнополитическите процеси в Русия.

Второ, обявяването на резултатите от изборите, които Путин ще спечели, може да провокира протести от страна на поддръжниците на Надеждин, които ще твърдят, че гласовете на техния кандидат са били “откраднати”. Разбира се, не е сигурно, че това ще бъдат мащабни акции, но те ще представляват определен проблем за Кремъл, разрушавайки картината на “единството на страната около Путин”, което според плана на властите изборите трябваше да демонстрират.

И ето защо има голяма вероятност Надеждин просто да не бъде допуснат до участие в изборите и да не бъде регистриран като кандидат.

Но ако той все пак стане кандидат, това със сигурност ще внесе известна интрига в изборите, а първоначално такава изобщо не се предвиждаше.

“[В политическия блок на Кремъл] имаше доста главоблъсканици: обсъждаше се възможността за участие на либерален кандидат в президентската надпревара, за да се покаже на Запада, на външната публика, че подобни идеи са непопулярни в Русия. Това би трябвало да бъде добре позната [на Запад] личност, но непозната за по-голямата част от руското общество. Той трябваше да получи своите един и половина до два процента и така да се приключи. Но ние започнахме мислено да преглеждаме списъка и всички подходящи фигури или имаха двойно гражданство, или бяха “чуждестранни агенти”, или имаха сметки и собственост в чужбина. Така че идеята се разпадна сама поради безсмислието си.

Това разказва пред “Медуза” участник във въпросния процес. Според него президентската администрация (АП) е работила по въпроса преди няколко месеца, а идеята, че в президентската надпревара през 2024 г. трябва да участва “либерален кандидат”, се е появила в началото на 2023 г. Това потвърждава и друг източник, който е присъствал на “нападките”: “Много неща се говореха, много неща се обмисляха, това [номинирането на “либерален” кандидат] също”.

Събеседник на изданието, близък до ръководството на “Единна Русия”, също казва, че АП е обсъждала евентуалното допускане на “либерален” кандидат до изборите – но в крайна сметка е решила, че Кремъл все пак не се нуждае от такъв кандидат. “Ние вече не се оглеждаме към Запада, безполезно е да им доказваме каквото и да било. А и нямаше никакъв смисъл да го правим във вътрешен план, освен за да увеличим избирателната активност. Но те си мислеха, че тези няколко процента е лесно да се “направят” с многодневно гласуване”, твърди той.

През октомври 2023 г. в. “Ведомости” съобщи, че Кремъл планира да разнообрази изборната бюлетина с “либерален” кандидат; вестникът, близък до властите, твърдеше, че кандидатът може да е бившият главен редактор на “Ехото на Москва” Алексей Венедиктов, (радиото спря да излъчва седмица след началото на инвазията). Самият Венедиктов заяви в коментар пред авторите на статията, че не планира да се кандидатира за президент.

About The Author

1245_admin

See author's posts