Григор Лилов:Зърнопроизводителите са сред собствениците на България.

Истината за падналото вето и протестът на латифундистите.
„ПОДАЙ МУ ПРЪСТ И ЩЕ ТИ ЗАХАПЕ ЦЯЛАТА РЪКА”
Поглед зад кулисите: каква е сделката? И ще се наруши ли?
.
Зърнопроизводителите не са „терористи”, както ги нарече премиерът Дянков в увертюрата на поредния политически спектакъл.
Няма как да са!
Защото те са собствениците – не само на земеделските земи у нас. Те са сред собствениците на България. Те са образ и подобие на Държавна сигурност, която приватизира изцяло България. Те са представителите на онези политико-иконимически кланове, които като собственици на държавата държат, назначават и уволняват цялата власт у нас. А клановете, освен собственици на България, са и управителите тук на истинските акционери у нас – респективно „техните” си властови кланове в Русия.
📌И съответно родната протестна ситуация е производна от геополитическата. Онази, за която въобще не се говори.
Ами нека най-сетне да започне да се говори! И не само за нея, но и за „сделката”
Проблемът с украинският внос у нас не съществуваше от десетилетия наред. Но сега изненадващо, като гръм от ясно небе назря и се пукна като гноен цирей.
Защо?
Защото за Русия износът на украински житни култури се превърна в геополитически проблем.
Защото:
1.✅ Русия е сред най-големите световни техни износители. Отсъствието на Украйна от международните пазари вдига цената на руския износ, следователно и размера на валутните постъпления, от които тя отчаяно се нуждае.
2.✅ За редица много бедни държави от третия и четвъртия свят вносът на зърно е въпрос на оцеляване на управляващите ги режими. Който внася в тях, печели геостратегическо влияние.
3.✅ Много десетките милиони тонове износна селскостопанска продукция на Украйна са десетки милиарди евро и долари приходи за нея от една страна, а от друга – постъпления в бюджета й от такси и данъци. А когато воюваш срещу агресора, финансовите ресурси са не по-малко важни от военните.
.
**** А ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ С ВЕТО? ****
Преди да обясня случаят с България, възниква въпросът защо Унгария, Полша и Словакия наложиха забрани?
Обясненията са различни, защото и трите случая са различни.
❗Унгарският е ясен.
Виктор Орбан включи в забранителната листа не само пшеницата, царевицата, слънчогледа, но и още 23 земеделски култури – практически всички основни + месото, птиците, яйцата и т.н. Виктор Орбан не е нищо друго в ЕС и НАТО освен войнстваща пета кремълска колона. Западният свят трябва да му бере грижата как допусна това – да се обърне колелото на историята в тази държава, вдигнала първото възстание срещу комунизма.
❗Словакия я движена от друг мотив, който няма нищо със земеделието.
Киев обяви, че спира транзита на руски газ през Украйна. Следователно спира и транзита на газ през Словакия за Западна Европа. Следващата крачка е затварянето на нефтопровода „Дружба”. Т. е. Братислава се лишава както от необходимия й газ и нефет, така и от постъпленията от този транзит. Засега тя няма възможност да противодейства. Вносът на газ и нефт през Италия и Германия е тежък логистичен проблем – липса на съответните тръбопроводи, липса на капацитет на железниците и пътищата и респективно и високи разходи.
Забраната в Словакия е начин за нея да се изтъргува с Украйна – оставате малко газ и нефт за нас, нищо, че е руски!
❗А полският случай какъв е?
Полша е сред големите износители на зърно. Следователно е облагодетелствана от високите цени. За сезон 2022/2023 г. износът е рекорден – 11.7 млн. тона, което е нарастване с 46%, обяви Mapчин Bpoнcĸи, зaмecтниĸ-pъĸoвoдитeл нa Haциoнaлния цeнтъp зa пoдпoмaгaнe нa зeмeдeлиeтo. Украинският износ ще смъкне цените от една страна, а от друга ще затвори външните пазари за Полша, понеже ценово тя няма как да се конкурира с него (за разлика от България).
Но не е само това.
Истинският проблем е друг и е дълбоко политически.
Управляващата консервативна партия има значим електорат – фактически преобладаващ сред дребните и средни земеделци. И за разлика от ситуацията у нас, в Полша те са основните производители. И както населението у нас, те са достатъчно подвластни на патриотарската пропаганда. А сега, през октомври там предстоят избори. Няма да се изненадам, ако след изборите забраната отпадне.
.
**** НАШИЯТ СЛУЧАЙ ****
💥И той е политически, а не селскостопански и икономически.

До 2023 г. у нас нямаше забрана за внос от Украйна.
И никаква пропаганда не ревеше, че този внос ще унищожи родните производители, че украинското жито и царевица са отровни, пълни с ГМО-та и т.н.
Само идиот няма да разбере защо този рев започна след неуспеха на поредната руска война срещу Украйна.
Само глупак няма да проумее, че пропагандата го води за носа.

Родната продукция се оказа напълно конкурентноспособна ценово на украинската. Знае се, че към 50%, че дори и повече от нашата зърнена продукция се изнася – онази, качествената. Некачествената остава за нашия хляб и реализираните у нас царевични производни. Освен това вносът на слънчоглед от Украйна е жизнено необходим за родните производствени мощности. защото в неговата преработка страната ни е на първо място в света по износ на човек от населението.
✔Факт е: спрямо мащабите – по площ и на човек от населението България е голям износител на някои житни култури. Не е парадокс, а е услуга за латифундистите, че родната статистика пести данните за производството и износа на пшеница и царевица.
✔Факт е: Украйна не пречеше на латифундистите ни.
❗Започна да пречи едва тогава, когато започна войната на Кремъл срещу нея и то чак тогава, когато тя се оказа неуспешна.
Практически българският случай е идентичен с унгарския, но в далеч по-малък мащаб и без размаха на Виктор Орбан. Причината е в „патриотарството” – българското и унгарското са различни. Ако нашите патриотари претендират за Македония и Беломорска Тракия като български, то унгарските претендират за западна Украйна и половината Румъния (покрай погребаната от историята Австроунгарска империя).
.
Накратко: словашкият и полският случай са заради икономическо-политически национални проблеми, които не опират толкова до зърното. Въпросът за украинския експорт е онова, с което са забулени.
Българският и унгарският случай също са политически, обаче не са по вътрешнополитически причини, а са по външнополитически: да се угоди на Москва.
❗❗❗Един най-прост икономически закон, както и външнотърговската практика го доказват: никакъв проблем няма внесеното украинско жито, царевица, слънчоглед и т.н. при евтините му цени да се реекспортира – т.е. да се продаде на международните пазари, но вече с печалба освен за Украйна и за закупилите тази продукция (както постъпват Турция и Западна Европа).
✔Напомням, че родната забрана беше въведена от последния кабинет на Румен Радев (за внос на всичко: от житни култури през мед и мляко до месо и алкохол). Напомням, че през юли, когато вече месец и повече време управляваха кабинетът на Денков и Сглобката, България се обърна с искане към Еврокомисията тази забрана да бъде удължена.
✔Но сега изненадващо същата Сглобка и същото правителство отмениха забраната.
.
**** ЗАЩО? ****
Отговорът е в поглед зад кулисите на голямата политика.
Където е скрита сделката!
Забраната отпадна заради отпадането на Механизма за мониторинг върху България и Румъния. Отпадна, защото Европейският парламент и най-сетне и Европейската комисия приеха становище за влизане на България и Румъния в Шенген (бел.: Румъния също се отказа от въведената забрана). Отпадна заради траншове от ЕС за България, които управляващите нагло си раздадоха на „свои” хора с техните им фирми, без да им мигне окото.
Т.е. имаме сделка!
Тя включва и доставката на боеприпаси за Украйна. Но въпреки договорките не е финализирана за вече прочулите се БТР-и! (за тях ще бъде финализирана едва тогава, когато започнат дъждовете в Украйна и черноземът стане непроходим – т.е. след дъжд качулка, понеже украинската офанзива ще приключи )
Ще издържи ли това споразумение?
Понеже то провокира наглостта на Бойко Борисов да предложи разследваният от Лаура Кьовеши Иван Портних отново като кандидат за кмет на Варна. Тя провокира ПП-ДБ вече официално да предложи Васил Терзийски като кандидат-кмет на София (завчера беше регистрацията му).
Протестът на латифундистите е част от тази игра.
Тя е опитът с мотив „външен натиск за смяна на правителството” България да се отметне от някои поети свои насрещни международни ангажименти.
Крайно време е Запада да научи една поговорка, валидна не само за отношенията с Владимир Путин, но и за всички родни управници „подай му пръст и ще ти захапе цялата ръка”.