Христина Коемджиева: Няма лошо децата да работят – това е възпитание.

От призмата на днешното време мнението ми може би ще изглежда крайно, но в мойте разбирания и разбиранията, които трябва да има всеки според мен, то трябва да е лична философия.

Помня, че вкъщи ме караха да мета двора и дома ни, а още не знаех как се държи метла. Да помагам в къщната работа никога не е било изключение, а начин на живот. А къщната работа беше селска – сещате се – варене на буркани, пълнене на луканки, претакване на зеле,варене на ракия и какво ли още не. Баща ми и чичо ми имаха бизнес със стоки и всяка доставка, която имаха, складираха в гража. Пренасяли сме стотици продукти от буса до гаража с една количка, която помня, че много дрънчеше. Още се намира в задния ни двор. За награда получавахме сникерс или марс – голям лукс за онея времена. А да, и правото да се храним вечер на масата. Защото ни учеха, че за да ядеш, трябва да работиш. Че трудът краси човека и че изгражда характер.

Днес децата ги дундуркат до зряла възраст. Тъпчат ги с всякакви модерни уроци, които ще им помогнат в бъдещата си реализация във ваденето на много пари. И ги глезят, и им купуват – затрупват ги със стоки, а характерите им ги оставят на произвола. Днес да бъдеш е да имаш, а не да си. Дали детето ни ще стане трудолюбиво, добро и отзивчиво няма значение. Има значение дали ще говори пет езика и ще може да щрака на компютара, за да вади големия лев. Не ги учим да бъдат хора, а само да бъдат сносни машини за вадене на пари. И наричаме това успех.

Детето ми трябва да е успешно!

На какво е успешно? Да притежава материалното ли или да бъде добър човек. Не е ли провал да създадете дете, което може да вади добри пари, но да е кофти като човек. В какво се измерва успеха? В достиженията на характера ли или на банковата сметка?

Ще ме прощавате, ала за мен единственият успех, който може да постигне един родител е да създаде човешка личност. Изградена от най-смислените добродетели. Защото хора с пари, които подминават подаващия ръка за милостиня статец на ъгъла, бол. Това ли ви е успеха? Плюя на него.

И в този ред на мисли, евала на таткото, който е впрегнал сина си да реди павета. Това не е експлоатация, а възпитание. Просто на вас ви промиват главите, защото не искат синовете ви да бъдат мъжкари, да имат характер. Те искат разглезени лигльовци, разплути зад компютърния екран, които ако системно тъпчеш с пари, ще си кротуват. Те не искат здрави мъжаги, които цял живот са опъвали каиша, както вика баща ми. Защото човекът с характер е личност.

А личността, драги, не можеш да я подчиняваш.