Биляна Амбрева:Във Фейсбук е пълно с разни лелки…

Във Фейсбук е пълно с разни лелки, които много обичат да сипят малоумни постулати от рода на: “Народ, който не цени и не уважава миналото и историята си, няма да има и бъдеще!” Това е абсурд! Миналото не трябва задължително да се цени, само защото е минало. Историята трябва преди всичко да се осмисли. Един народ може както да се гордее, така и осъзнато да се срамува от своето минало. Германия се срамува. За разлика от Русия, която вместо да се извини, продължава да се изживява като освободителка. Съюзниците освободиха Франция, Италия, Гърция, Белгия и Холандия. Ама там нито са избухнали “спонтанни революции”, нито освободителите са нацвъкали 10 метрови монументи за спомен на освободените. Съветските другари, обаче, останаха 45 години. “Освобождението” се превърна във “вечна дружба”, а на тия, които не искаха повече да си дружат им изпращаха танкове. За справка – Пражката пролет. Да се дават примери със съветските паметници в Западна Европа и булевард “Сталинград” в Париж също е нелепо. Освен, че тези паметници са със статут на военни гробища, защото са костници, ами са и все в държави, в които руския ботуш не се застоя 45 години. Или казано по-простичко – руснаците ги обичат само там, където не са “освобождавали”.които много обичат да сипят малоумни постулати от рода на: “Народ, който не цени и не уважава миналото и историята си, няма да има и бъдеще!” Това е абсурд! Миналото не трябва задължително да се цени, само защото е минало. Историята трябва преди всичко да се осмисли. Един народ може както да се гордее, така и осъзнато да се срамува от своето минало. Германия се срамува. За разлика от Русия, която вместо да се извини, продължава да се изживява като освободителка. Съюзниците освободиха Франция, Италия, Гърция, Белгия и Холандия. Ама там нито са избухнали “спонтанни революции”, нито освободителите са нацвъкали 10 метрови монументи за спомен на освободените. Съветските другари, обаче, останаха 45 години. “Освобождението” се превърна във “вечна дружба”, а на тия, които не искаха повече да си дружат им изпращаха танкове. За справка – Пражката пролет. Да се дават примери със съветските паметници в Западна Европа и булевард “Сталинград” в Париж също е нелепо. Освен, че тези паметници са със статут на военни гробища, защото са костници, ами са и все в държави, в които руския ботуш не се застоя 45 години. Или казано по-простичко – руснаците ги обичат само там, където не са “освобождавали”.