Правим деца не за да бъдат отгледани, а за да бъдем отгледани ние. ” Готов съм да имам дете” не носи в себе си смисъла, че си узрял достатъчно, за да вдъхнеш живот и да му постелиш пътеката по най-добрия начин, така че да извърви пътя си достойно, а означава, че твоето зреене тепърва започва. Че е настъпил онзи момент, в който душата ти избира да се срещне с най-великия учител, който ще срещнеш в живота си. Учител, който ще те научи на търпение, а не ти него на послушание. Учител, който ще ти покажа ОТНОВО, че светът всъщност е далеч по-прост, отколкото ние възрастните го виждаме. Че любовта съществува, че тя е съюза “и” в изречението след думичката “аз”, докато не бъде изместен от местоимението “ние”. Този учител иде, за да хване егото ни и да го направи на пух и прах, а от пепелта да възроди духа ни в лъчиста и чиста детска любов. Детето иде, само когато ученикът е готов да се сбогува със своето “аз” завинаги, за да открие, че от това да обичаш себе си има една по-велика и по-свещена любов. Детето иде, за да те хване за ръка и да извърви с теб единственото смислено пътуванев твоя живот – това, което изминаваш към самия себе си.

Когато детето иде, животът започва.

About The Author

1245_admin

See author's posts