Иво Инджев:Какво излъчват нашистките партийните телевизии.
Голямата маса зрители, които по атавистичен навик зяпат основните няколко телевизии и по празници, най-вероятно не си правят труда да се разходят с дистанционното малко встрани от тази утъпкана телевизионна пътека. Реших да ги отменя в името на плурализма, към който така задъхано ни призовават да се придържаме разпространителите на “другата”, т.е. на путлеристката гледна точка.
Какво излъчват нашистките партийните телевизии и пр. канали за заливане с калта на омразата към “колективния Запад” ( част от който по документи сме)?
Познахте. От екраните на маргинални, но кресливи телевизии с постоянна публика ( видно от обратната връзка в някои от тях), кънти основният рефрен на рашизма чрез всичко гадно, мислимо и немислимо, което може да се изкрещи срещу Украйна, украинците и всяка подкрепа за тях.
В червената пропагандна трибуна на Нинова, която нарича себе си “свободна” тв ( като евфемизъм на социалистическа, сякаш може да заблуди някого) дефилира Делфийският й оракул ( в карикатурен вариант) Валентин Вацев.
Може да е бъззъб, но се зъби на всичко западно и българско, което се противопоставя на неговата pazия. От нейно име заплашва на поразия. Плаши НАТО и конкретно Полша с война. Съска, че до две – три години евроатлантиците и либералите в България ще бъдат “изгребани”( повтаря няколко пъти изгребването като вариант на “изчегъртването”). Това щяло да стане като резултат от все по-голямата руска мощ(!), управлявана от съвременния руски промишлен капитал. Не бил Путин на власт, а именно този капитал, който предизвиква нескрития възторг в бореца срещу капитализма.
В “Евроком” можете да се насладите и на екстремизма на Румен Петков. Също громи на я(р)ко всичко, което опонира на раzия. За каквото и да стане дума в разговора с водещия той неизменно се връща към заклеймяването на българската оръжейна помощ за Украйна. Като съветска кукла невеляшка – както и да я побутнеш, пак се изправя в изходно положение.
Без конкуренция в тази турбуленция все пак си остава личната телевизионна трибуна на Сидеров. Върти се на екрана ту като водещ, ту като гост на своите обожател(к)и ( “ах,. вие сте жива инциклопедия”, пърхат те във възторг от намръщените му назидателни монолози).
“Енциклопедията” Сидеров изчислила, че Крим бил 280 години руски и само 23 украински ( от него да мине, готов е великодушно да признае тези 23 години за украински). Театрално, направо в някакъв транс повтаря своята находка десетина пъти в рамките на няколко минути ( изобщо не преувеличавам). Зове всеки зрител да вземе калкулатора и сам да сметне колко пъти се нанася украинският в руския период. Със същото великодушие решава да отмени мъките на изчислителите с калкулатор и изчислява, че украинските години на Крим се нанасят – ЦИТИРАМ- “повече от сто пъти” във въпросните 280 години руско владение. Какво там значи някаква си нула в повече!
Няма кой да го попита колко “стотин” пъти се нанасят в онези 500 години османско владичество последвалото време на българска свобода и дали на този кантар не сме уязвими по аналогия, та Анкара да заяви днес “България си е турска, каква да бъде!”.
И по-на едро може да бъде питан. Например за вековните испански владения в почти цяла Южна Америка и голяма част от Северна. Що да не си ги поиска обратно Испания ( щото не е раzия, ето затова)?
Ами Великобритания, Франция, Белгия, Португалия, Нидерландия с техните бивши колонии по цялото земно кълба?
Ами Германия с отнетите й след Втората световна война земи в самата Европа? И тя ли да тръгне да възстановява “историческата справедливост”? Или това се полага само на последната империя на земята, която напада по-слаби съседи ( вече и Казахстан заплашва, да не говорим за Молдова), но не смее да гъкне срещу Америка за Аляска и срещу Китай за спорните територии между двете страни?
Да, знам, че този задочен спор е безпредметен. С фанатици не се спори. Но все трябва да знаем, че злото у нас изобщо не спи под камък. Поддържа форма за “по-добри времена” в нишата на нашистките медии. Да не забравяме как шепа каскети и ушанки превзеха и подчиниха България на Москва през миналия век. Надяват се на нещо подобно и днес.
Успехът на украинската саможертва ( по принуда) е главната гаранция това да не се случи. Не е случайно, че антиукраинската истерия тресе потъващия флагман “Москва”.
About The Author
Post Comment