Иван Спиридонов:ЗА АРЖЕНТИНА, ФРАНЦИЯ, РАСИТЕ, РАСИЗМА И ЗОМБИТАТА…

ЗА АРЖЕНТИНА, ФРАНЦИЯ, РАСИТЕ, РАСИЗМА И ЗОМБИТАТА…
Повод за този пост е финалният мач на световното първенство по футбол в Катар. Както е известно, Аржентина победи Франция, а значителна част от българските зрители подкрепяха латиноамериканските футболисти, а не тъмнокожия отбор на Франция.

Не един и двама писаха тук, че всъщност Аржентина е европейски отбор, а не Франция и това е до голяма степен вярно, защото в аржентинския отбор играеха само представители на бялата – европеидната раса.

Да проявява човек симпатии към расата, от която е и той, е също толкова нормално като да обича семейството, родината и вярата си. Това, че много българи симпатизираха на националния отбор на Аржентина, защото всички футболисти в него бяха от европейската раса не е проява на расизъм, а е проява на нормалност. Обратно – малката подкрепа за френския национален отбор не значи, че някой мрази играещите в него камерунци и сенегалци, а е по- скоро неодобрение към налаганото от глобалната матрица расово смесване в Европа. Хората разбират, дори и инстинктивно, че тази политика е вредна, че нарушава историческите закони и Божиите правила и че води до нови опасности. Затова и белите хора обикновено емигрират в държави с бяло население, а не в Африка или Азия.

Фактът, че нормалните човеци харесват собствената си раса не значи, че задължително трябва да принизяват или ненавиждат другите раси. По същия начин това, че обичаме семейството си не значи, че мразим съседската фамилия. Пак по същия начин, ако подминем джамия или синагога не значи, че мразим тези, които ги посещават, а значи, че това просто не са нашите храмове и ще продължим да вървим докато стигнем до християнската черква.

Разбира се, либералните зомбита, само при споменаването на думата раса, чернокож или жълт, веднага гракват в познатата висока тоналност и започват да сипят обвинения в расизъм, ксенофобия, омраза и т.н. Зомбитата са като латерни, навити да повтарят едни и същи мантри – че няма раси, че няма два пола, а има безброй джендъри, че патриотизмът или вярата в Бог са присъщи само на простите хора, които, видите ли, нищо не разбират от евроатлантически ценности и отворени общества…

Зомбитата са ясни, обаче е крайно време да се разбере от всички нормални, че расата е също такова Божие дело, каквито са половете, родината, семейството или вярата. Ако Бог искаше да сме с еднакъв цвят на кожата, то със сигурност би било така. По същата логика ако Бог искаше да се женят мъже с мъже, то щяхме да сме хермафродити като охлювите. Обаче Бог е създал различни раси, полове, нации и религии и не е работа на никой смъртен да оспорва съвършенството на Неговите деяния. Щом Бог е решил, че има различни раси, значи има различни раси.

Всякакви глупости, че хората били с различен цвят на кожата, защото слънцето някъде греело повече, а другаде – по-малко са също толкова безумни, колкото и твърденията на учени зомбита, че мъж и жена са “социални конструкти”, както са такива и нациите.

Да наречеш някого черен или жълт не е обида, а констатация – установяване на съществуващ факт. И в това няма омраза или любов, а само истина. Същото е с мъж-жена, будист, мюсюлманин или сърбин. Нормалният човек така констатира съществуваща реалност.

Написах това, за да разберат някои как и на какво трябва да учат децата си вкъщи. Разложената от глобалистката матрица образователна система им обяснява съвсем друго, но при едно добро домашно възпитание децата ни ще станат нормални хора.

Иван Спирдонов