Румен Стойчев:Едните юнаци решили да забъркват и да продават ваксини.

„К‘ВА Я МИСЛЕХМЕ, К‘ВА СТАНА.“

Ами да. Щото „човек предполага, Бог разполага“.

Но ако си този, който предполага – хеле, ако имаш много пари или пък власт – ставаш ревнив и не искаш Бог да разполага, а ти. Ти. Ти!

Но не. Бог не дава другиму да разполага.
А ти, ако щеш, ухапи се отзад.


Едните юнаци решили да забъркват и да продават ваксини.

И очаквали да има 7 случая на миокардит до седмия ден след ваксинацията. (Те тогава казваха, че няма да има никакви случаи на нищо, но нейсе. Сега излиза, че са очаквали.)

Тръгнали ратаите им да им продават стоката и случаите на миокардит се оказали 99. Не 7. Не и 17. Не и 70. 99!

Очаквали били до 21-ия ден да има 20 случая на миокардит. Те излезли 141.

(А, да кажа, все пак, че чета тези данни в най-супер-хипер-мега надеждния медицински сайт в света – medscape. com)

Най-високото ниво на миокардит било във възрастта 12-17 години, следвано от възрастта 18-29 години. Млади момчета и млади мъже.

И нека да спомена, че „случай на миокардит“ означава живо и здраво момче, в разцвета на силите си, здраво като кон, което след боцкането получава не акне или пъпка на задника, а възпаление на сърцето. Което се смята за и е „най-сърцевинният“ орган на човека. Ей така – днес е неваксинирано и здраво като кон, след седмица е ваксинирано и с възпалено сърце.

И нека да добавя, че ако веднъж сърцето ти се е възпалявало, забрави, че някой ще те брои за здрав или ще те остави да си здрав през остатъка от живота ти. Веднъж миокардит – и докторът ти влиза в гащите и не ти дава да си го извадиш без негово предписание и благословия. Миокардитът не е хрема, да я изкараш и да забравиш.

И нека допълня, че Хипократ е казал „Първо, не вреди!“, а не „Първо, гледай да вредиш, ама малко!“

Говорим за 141 млади момчета и мъже. На 100 000 ваксинирани. Колко са при няколко милиарда ваксинирани, смятайте самѝ. Аз нямам нерви, момченце съм все пак.

„Ама ние мислехме, че няма да има такива, пък то – има.“


Мислехме и че няма бежанци от чужди земѝ да избиват наши полицаи, пък тя к‘ва стана. Ами стана, не каквато я мислехме.

Но то пък само трима-четирима полицаи имаме загинали дотук. Повечето от нас даже не ги и познаваме.

Но някои ги познават. Някои са живели заедно с тях. Разчитали са на тях да им гледат къщата и са им гледали децата. Обичали са ги.

„Ама ние мислехме, че няма да има загинали, пък то – има.“


Днес си мислим, че ние можем да влезем във войната, но няма как войната да влезе в нас.

Утре ще се изненадаме, че войната влязла в нас „против всякаква логика“ и „обратно на всички научни прогнози“.

„Ама ние мислехме, че няма да има война у нас, пък то – има.“


Обяснението е просто – едни я „мислят“, а на други „се случва“.

Едни и същи хора измислят и “войната срещу вируса”, и “войната срещу агресора”, и всяка друга “война срещу…”.

Но не участват във войните си. Ние участваме във войните ИМ.

Ако това, което се случва, се случва на тези, които я мислят, ще я измислят така, че да не се случва. Да не ИМ се случва. Докато не им се случва на тях, нищо различно няма да измислят.

Ако някой от „мислителите“ получи миокардит, няма и да помисли да се ваксинира.

Ако загиваха не редови полицаи, а „мислители“, щяха да затворят границата така, че муха да не прелети и червей да не пропълзи.

Ако от войната страдаха депутати, а не прости българи, земята щяха да изровят, за да спрат войната и да не почва никаква друга, никога.

Решението е:

Тези, които „мислят“, да започнат теглят последиците от измислиците си.

Тези, на които ни се случва, да почнем да мислим. И да действаме.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *