Димчо Димов:Няма излъган негласувал.

Досега не съм чувал, виждал, срещал и не познавам негласувал, който да съжалява, че не е гласувал. Няма излъган негласувал. Виждал съм обаче тълпи от горчиво съжаляващи и дълбоко разочаровани гласували и то за всички партии и политици.
Само влезте в коментарите на някоя от екстравагантните политкоректни еврослагачески публикации на европлутократа радан кънев и ще станете свидетели на всички видове ругатни, клетви, съжаления, файтонджийски псувни и разкаяния от най-различни хора, които са пуснали гласа си за радан и неговата сорослужебна клика, която по някаква причина се нарича партия.
Тълпи от гласували за герб не могат да се примирят с мисълта, че са платили (защото гласуването е плащане по своята същност) на някакви дебили да управляват съдбините на България, а те се занимават основно с лобизъм, присвояване, шуробаджаниране, схеми и комбинации. На практика, групата герп не е способна да се яви на избори без мащабна търговска изборна операция, в която петдесетолевки, кебапчета, бира и оркестри са основната идеологическа и политическа платформа, предлагана на нейните избирателите.
Гласувалите за неврастениците от птп са дълбоко потресени и ужасени от действията на хаотичното струпване на клетки, което беше доста пресилено и без никаква причина наречено министър-председател. Още след първата му поява мое смирение съвсем отговорно отбеляза, че тая първична материя с име на човек е изключително склонна към бели и калпазании и ще берем ядове с него, ама кой да чуе!? Честно казано, нефелщината и дебилизма на това едноклетъчно изненадаха дори мен, въпреки че очаквах неочакваното. Не повдигам въпроса за едноръките байдънки-демократки за гласуване, с които може да бъде избрано и морско водорасло за народен представител. Говоря за ония заблудени и изпълнени с вяра отчаяни люде, които замениха горчивата, срамна и мизерна реалност на кравардските негодници с оптимистичните си фантазии за светло бъдеще, осигурено от двама подставени палячовци.
Нещастният избирател на бсп се намира в перманентна поза „емоционален партер“, чувствата му се поклащат, като „тръстика, люлеяна от вятъра“ и всеки път гласува сякаш по инерция и от носталгия. Вече и на най-заклетият социалист е до болка ясно, че бсп няма нищо общо със социализма, а си е обикновен член на олигархичната върхушка, но той продължава да гласува. Не казвам елит, щото елитът в България е някаква прецедена тиня.
Избирателите на дпс си избират без много да му мислят. То и не им се налага. Май за тях е потребно да бъде създаден един общ, вечен избирателен протокол, съдържащ броя гласове и да бъде депозиран в цик за вечни времена. Няма абсолютно никакъв смисъл горките хорица да бъдат дръндзани насам-натам в тия вмирисани автобуси през граници и митници. Те си гласуват и не изпитват разочарование впоследствие, просто защото не очакват нищо и не гласуват, защото очакват нещо.
Вечната формула „да гласуваме за по-малкото зло“ гарантира бетониране на злото, и колкото повече бюлетинки има за по-малкото зло, толкова по-голяма и реална е опасността това по-малко зло да превземе цялото пространство и де се превърне в огромно, вонящо, отровно и крайно опасно зло. Всеки път, когато се гласува на тоя принцип, злото подхранвано от илюзиите и празните надежди на пълните с оптимизъм заблудени набъбва, превзема и задушава всички възможности за начатък на доброто. Гласуването за по-малкото зло си е гласуване за злото и точка. Неговата количествена характеристика не променя неговата качествена принадлежност.
До момента опитът от науката, демокрацията, медицината, политиката, образованието, икономиката, енергетиката, селското стопанство, социалните науки, философията в тяхната модерно-либерална интерпретация много трудно може да бъде наречен положителен.
Поведението на гласувачите към инакомислещите по своята характеристика е не само сектантско. То е тиранично и нахално. След многократни гласувания за перверзни девианти, наричащи себе си политици и политически партии, тяхното разочарование е толкова голямо, че някак си им се иска да намерят начин да го споделят с негласуващите. Да, ама аз знаех предварително колко струва кравардският идиот, зная колко струва сорослужителстата партийка на радан, ицхак и гнома, за боцо и бсп няма нужда да отварям дума – те са ясни, а дпс е абсолютен политически шлагер с изтъркан припев и сладникава мелодия. Зная, че маската на гласуването за тия не ме предпазва от заразата на тиранията и не се нуждая от повече доказателства.
Не вярвам в науката, в демокрацията, в политиката, в икономиката. Или по-точно, в уродливия сурогат, който постоянно ни се пробутва. Разочарованите избиратели са толкова много, че не е нужно към тях да се присъединявам и аз. Да се оправят както знаят, а аз ще отида на плаж. Или на риболов и няма да участвам в евтини водевили.
Както вече казах, вътрешна опозиция не е опозиция и за мен въпросът към момента има завършена форма.
Написаното тук няма за цел да се хареса или провокира към негласуване. Написаното има за цел да изложи перспективата на електоралния антиваксър, който не приема измамата и не го касаят вътрешните борби и душевни терзания на демократиращите безнадеждни политизирани оптимисти.
Отново ще си позволя да напомня анекдота за двамата девствени юноши – девойка и младеж, които решително и с голямо желание се впуснали в сексулна игра, без да притежават полезния опит, умения и знания, така че това деликатно занимание да достави удоволствие на всички участващи. Накрая девойката умислено казала: – Не зная как е, но така със сигурност не е.
За жалост, след трийсет години българската демократична система е точно противоположното на девствени юноши, а повече прилича на някакъв долнопробен, евтин вертеп с амортизиран, порочен, перверзен и упадъчен персонал, който е омръзнал до болка на цялото население, което не спира да крещи, че така със сигурност не е.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *