Христина Коемджиева:Ганя не гласува на тези избори.

Помня едно изказване на гражданин – смугъл, невзрачен, към беден човечец.

Вика:

Конституцията да променят. Така повече не може.

Бая народ тогава му се подиграваше на глупостта и че конституция не се мени току-тъй и че само един невежа може да се изкаже така. Не помня покрай кои протести или кой пореден катаклизъм беше станало това. Но друго е важното.

Разбира се, когато човек плава на повърхността и чете видимото, но не и скритото, за което се искат не само очи, но и ум, подобно изказване ще се стори нелепо. Но какво се крие в него?

Крие се един народ, на които толкова му е писнало от тинята в държавата му, че според него са нужни големи, кардинални промени. Такива в най-висшия закон на държавата. В майката на всички закони. Радикализъм.

Следете мисълта….

Нормално било радикална партия като Възраждане да има своите почитатели, но тя никога не може да бъде фактор. Така вика експерт от телевизора. Но този експерт е същият, който се смее на селяка, че иска промяна на Констируцията. Той не вижда продукт на какво са Възраждане. Не вижда, че хората се радикализират, именно защото случващото се в света става толкова непоносимо, че освен да сменим Конституцията, друго не ни остава.

Да, в едно нормално, благоденстващо общество радикализмът е избор на малцина. Той се явява ненужен. Но ние живеем в болен свят. Болен сексуално, полово, нравствено, социално. Прогнил и гниещ свят. Свят, който се разпада пред очите ни. И противоотровата винаги стои в другия край на уравнението. Винаги.

Радикализмът не е избор на българското общество. Той е единствен, неотложен, неизбежен вариант. И тепърва ще се разпространява.

Бъдете сигурни, че всички 60%, които не са гласували, не са доволни от състоянието в държавата ни, но са обезверени, че промяната е възможна. Това ги прави косвени избиратели за една промяна. Тези неутрални бактерии в системата на нашето общество трябва да бъдат събудени и да повярват, че промяната е възможна.

Промяната. Промяната означава нещо различно. На кое? На съществуващото. А съществуващото днес е един прогнил евро-атлантически капитализъм, който гние в калищата на фалшива изродена демократична система.

Дали искаме промяна?

И още как!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *