Радослав Бимбалов:В наши дни мутрите не са такива

Мобифон на кръста, кръст на врата, врат до темето, теме между сплескани уши. Тази клиширана представа за мутрите от 90те отдавна изветря.

Познавах онези мутри. Един ми разказваше как отишъл на чейнджа на летището в Москва със стодоларова банкнота и поискал да му развалят, да има дребни. „Ами то ТОВА са дребни“ му казала рускинята на гишето. Беше впечатлен, даже малко потиснат.

Друга мутра цяла нощ ме държа на косъм от побоя в един бар, защото си бях позволил да го помоля да си свали краката от стола, на който трябваше да седне мой приятел. Изгони цялото заведение и останахме само двамата, плюс персонала, който не забелязваше нищо. Не ме преби само защото реши, че ми е много интересен и държа да си говорим. Беше мъчително, защото беше удивително тъп, естествено.

А имаше и една мутра, дето беше решил, че ме притежава. Заяви ми, че вече работя за него само няколко часа преди да го застрелят като куче. Трябваше да пусна и тото тогава.

В наши дни мутрите не са такива. Сега носят костюми, понякога дори очила. Ходят с държавна охрана, някои дори имат депутатски имунитет.

Днес ще гледаме всякакви снимки. На онова нечовече, което уби две деца с половината си джип. Или на онази полиЧайка, която го обслужва, заедно с другите колеги от райнното. Но трябва да гледаме и снимките на истинските мутри. Тези мутри, които с години си назначаваха полицаи, прокурори, съдии – не само да пазят собствените си мръсни задници, а и за да налагат контрол над нас, дребните мижитурки, които им пречат да държат краката си където искат. Примерно върху главите ни.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *