Васил Георгиев:България НЯМА по-последователен и по-жесток враг от Руската империя

България НЯМА по-последователен и по-жесток враг от Руската империя, Русия, СССР и Руската федерация сега. От 1828 година до 2022 г. безкрайна поредица от саботажи, намеси и войни срещу нашата родина!

1817-1864 г. – Русия води Кавказката война, последвана от Черкезкия геноцид (1864-1867) довел до прогонването на черкезите и насочването им към българските земи, а те стават башибозук.
1828 г. – Русия обезоръжава българското опълчение, арестува водачите му и ги праща на Заточение в Сибир, където част от тях умират.
1829 г. – Русия помага да се потуши Тракийското въстание и принуждават над 100 000 българи да напуснат родните си места, за да ги заселят в незаселените тогава територии на Кримския полуостров и източна Украйна.
1861 г. – Георги Раковски издава брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия в Белград да бъде разтурена.
1861 г. – руския консул в Цариград – княз Лобанов издейства заточение на българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски в Диарбекир за три години, заради обявената независимост на Българската църква.
1864 г. – граф Игнатиев протестира срещу чл. 10 от екзархийския ферман от 1870 г., открил пътя за присъединяването чрез плебисцит на македонските епархии към Българската 1872 г. По искане и заплахи на граф Игнатиев българските владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са заточени в Измир.
1872 г. – Руската църква и Вселенската патриаршия, която се поддава на натиска на граф Игнатиев, обявяват схизма против Българската църква.
1872 г. – граф Игнатиев след лична визита до султана отстранява Махмуд Недим паша, по чиято заповед до привременния български съвет в Ортакьой избира екзарх на основание на фермана.
1873 г. – граф Игнатиев предлага на Турция Левски да се съди и от българи, на които казва, че съдят обикновен крадец, заради думите на Апостола: „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.”
1876 г. – На Цариградската конференция за автономия на България никой не знае, че месеци преди това Русия и Австро-Унгария сключват тайното Райхщадско споразумение за поделяне на Балканите
1877 г. – е подписана Будапещенската конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.
1877 г. – руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически за конвенцията. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.
1877-1878 г. на връх Шипка рамо до рамо с българските опълченци воювали войните от 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк. Състава на войските там е:

1) Българското опълчение – (I, II, III, IV и V опълченски дружини) – редови състав 100% българи.

2) 35-ти пехотен Брянски полк – в състава на IX пехотна дивизия, Кременчуг, Полтавска губерния – редови състав 100% украинци. Командир е полковник Александър Липински – полски произход.

3) 36-и пехотен Орловски полк – в състава на IX пехотна дивизия, Кременчуг, Полтавска губерния – редови състав 100% украинци. Командир е полковник Густав Линдстрьом – финландски произход.

1878 г. – на Берлинския конгрес, Русия взима от Румъния южна Бесарабия, като в замяна я компенсира с българската Добруджа. Руски войски не стъпват в Македония, защото Русия я е предвидила за Турция, както граф Игнатиев обещава на Цариградската конференция.
1885 г. – България обявява Съединението, а Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и провокира султана да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България. Турция е заплашена от Англия и отказва.
1885 г. – Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб, след като е изтеглила целия офицерски състав още преди Съединението
1886 г. – Русия организира преврат в България за сваляне на княз Батенберг и го и пращат към Русия. Стамболов като председател на Народното събрание прогонва превратаджиите. Руският императорски пратеник в България генерал Николай Каулбарс връчва нота на българските власти, с която настоява за освобождаване на арестуваните детронатори, отмяна на извънредното положение и отлагане на изборите за Велико народно събрание, което трябва да избере новия княз.
1886 г. – След избора на Фердинанд, Русия скъсва дипломатически отношения с България за 10 години
1888 г. – След нота на руския посланик в Цариград Александър Нелидов султанът обявява избора на Фердинанд за български княз за незаконен. Целта е князът да бъде принуден да абдикира и да бъде избран нов в съответствие с Берлинския договор (със съгласието на всички Велики сили), но австроунгарският външен министър Густав Калноки, поддържан от Средиземноморската антанта, блокира практическата реализация на този план.
1889 г. – Руски убийци отравят Захари Стоянов. През 1978 г. по нареждане на ЦК на БКП е направена аутопсия, която отхвърля версията за руско отровителство.
1895 г. – Платени от Русия убийци убиват Стамболов
1903 г. – При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта, съгласно Райхщадското и Будапещенското споразумения.
1909 г. – Русия прехвърля турския дълг към България в размер на 82 милиона златни франка или 26 тона злато. Подписан е българо-руски протокол в Петербург, съгласно който България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75 години при лихва от 4,75 %, без да се обвързва с гаранции и да отстъпва контролни права. Русия приема за основа 125-те млн., която сума изплаща пряко на Високата порта, като я приспада от турския дълг по контрибуциите от войната 1877 – 1878 г., дължими на Русия, и които не са изплащани от 1878 г.
Източник – История на външния държавен дълг на България 1878 – 1990 г.
1913 г. – Русия подкрепя Сърбия и Гърция да задържат окупираните български територии. Русия грубо и безцеремонно нарушава и не изпълнява подписаната от нея Военна конвенция с България от 1902 г. за защита срещу Австро-Унгария и Румъния, като подтиква и подпомага Румъния да удари в гръб България.
Източник – Изследването на Андрей Тошев “Балканските войни” Том 2. Пловдив—София, Книгоиздателство „Хр. Г. Данов“, 1931 г.
1915 г. – Русия напада вероломно България и бомбардира с кораби жилищните квартали на Варна.
1916 г. – Русия извършва морски обстрел на град Балчик.
1923 г. – СССР организира Септемврийското въстание.
1925 г. – Агенти на СССР извършват атентат в църквата „Света Неделя“.
1944 г. – СССР напада България, инсталира марионетно правителство и отнема целият резерв на Българската народна банка без никаква отчетност и без да съгласува нито едно свое действие с Политбюрото ЦК на БКП.
1946 г. – Под давление на СССР е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография.
1959 г. – целият златен резерв на България е изнесен в Москва.
Източник – Сборник документи. Т. V. 1948–1990 г. В четири части. стр. 35
Bori Aleksanrova

Toskov Veselin