Р.Бимбалов:Да си на тъмната страна в момента не е толкова трудно.

Може би е опасно да си змия. Ами ако си ухапеш езика без да искаш? Отровата в устата ти, предназначена за другите, може ли да бъде опасна за теб самия?

Защо се въртят тия мисли в главата ми? Нека прочетем какво написа вчера Явор Дачков:

„Всички журналистки, които минаха през леглото на Бойко Борисов, пипаха му мускула и междувременно обслужваха всяка власт, която българският гламав гласоподавател изтикваше със свободни и напълно безотговорни избори, днес кудкудякат като мисирки четирите хиляди лева от Путин, пуснати от себеподобна лека жена…“

Това е само едно изречение, а е събрало цялата отрова, на която е способна азбуката ни. Има омраза за всички – журналисти, гласоподаватели, жени. Горчива ненавист, панирана в препържена жлъч.

„Истината е, че Русия не дава нито лев в България. Не защото е морална, а защото няма нужда. Хората тук я обичат безплатно.“ продължава Дачков и за пример дава себе си, което ме навежда на мисълта, че все още се възприема за човек. Усилие, което сигурно го измъчва.

„Убедени американофили като мен се отвратиха от примитивната и безкултурна арогантност на Щатите.“ заключва Явор Дачков с матроски патос. Хлипам. Проронвам сълза за родния Явор Скайуокър, който дреме в Дарт Дачков.

Истината е, че да си на тъмната страна в момента не е толкова трудно. Във всеки от нас дреме безчовечност, злоба, омраза и кърваво самочувствие. Борбата с тази сянка в душата е ежедневна, нелека за всеки грешен, обикновен човек.

Сигурно на хора като Явор Дачков им олеква. Отпускат се и могат да бъдат зли. Но някъде дълбоко в тъмните им съзнания дреме една трепереща, уплашена мисъл – „Ами ако се ухапя?“

Днес номинирам Явор Дачков за Четирихилядник. Кремълската пропаганда може спокойно да намали всички плащания към него до споменатата сума.

Leave a Reply

Your email address will not be published.