“Мачът на века”. Как преди 50 г. Фишер и Спаски разиграват големия шах в Рейкявик

През 1972 г. това е световно политическо събитие, а не просто шах – руснак и американец се изправят един срещу друг в разгара на Студената война.

Точно 10 г. преди да стане световен шампион, Робърт (Боби) Фишер пристига в България, за да участва в 15-та шахматна олимпиада. 19-годишният вундеркинд вече е звезда, но именно във Варна той прави дебюта си на световно ниво.

Отборът на САЩ не постига кой-знае какъв успех, обаче във Варна Фишер изиграва една от най-красивите партии в кариерата си – срещу аржентинския гросмайстор Мигел Найдорф. Боби жертва топ и повежда мощна атака, Найдорф се предава след 24 хода.

Пак във Варна Фишер прави реми с Ботвинник – световният шампион. За да стигне до реми обаче Ботвинник прекарва безсънна нощ след отлагането на партията и използва анализаторския капацитет на трима съветски гросмайстори.

Пак на олимпиадата във Варна български шахматист постига най-добър турнирен резултат срещу американеца. Никола Пъдевски регистрира две ремита срещу Фишер и реми срещу световния шампион Ботвинник. Пъдевски обаче не е първият български шахматист, който играе с Фишер. Тази чест се пада на първия български гросмайстор Милко Бобоцов, който с черните фигури губи срещу 17-годишния американец на шахматната олимпиада в Лайпциг през 1960 г.

СССР и шахматът

По времето, когато Фишер се появява на световната сцена, СССР доминира шахматните турнири и класации със съкрушително надмощие. Всички световни шампиони след Втората световна война до 1972 г. са представители на Съветския Съюз, а ако добавим родения в Русия Александър Алехин, то доминацията започва още през 1926 г.

Обаче към края на 1960-те успоредно с триумфалните полети на американски астронавти до Луната става ясно, че участието на Фишер в борбата за световната титла е въпрос само на време. Както става ясно по-късно – много кратко време.

През 1971 г. в рамките на претендентския турнир – крайната стъпка за определяне на съперника на световния шампион – Фишер разгромява съветския гросмайстор Марк Тайманов с резултат 6:0 – шест последоватени победи без ремита. След приключване на шестата партия Тайманов – отличен пианист с консерваторно образование – стиска ръката на Фишер и с насилена усмивка казва на развален английски: “Well, I still have my music” (“Е, аз все пак имам моята музика”). С това шахматната кариера на Тайманов приключва, съветските власти повече не го пускат в чужбина.

След разправата със съветския претендент Фишер елиминира по същия начин датския гросмайстор Бент Ларсен – чиста победа 6:0 без ремита. Години по-късно уравновесеният Ларсен си спомня, че мачът с Фишер е преминал за него като в мъгла и че той не е могъл да проумее какво се случва. Такива разгромни победи на претендентско ниво пораждат не толкова възхищение, колкото усещане на мистичен ужас.

Пак по същото време – в края на 1971 г. Фишер достига кеофициент ЕЛО (мярка за силата на шахматист) 2785. Той е първият играч преминал границата от 2700 и по онова време далеч надминава всички останали съперници. Не е за учудване, че турнирните резултати на Фишер пораждат паника в средата на съветския шахматен елит. На тогавашния световен шампион Борис Спаски предстои да защити титлата си срещу своенравния американец, когото вестникарите описват като питон който безмилостно удушва жертвата си и след това я смила на кайма.

Преди срещата в столицата на Исландия – Рейкявик Спаски има психологическо предимство, тъй като на три пъти е побеждавал Фишер в турнири, докато Боби няма нито една победа срещу него. Обаче с оглед на разгрома на претендентите Тайманов и Ларсен много ли полза би имало от такова предимство?

Рейкявик

Още преди да започне събитието, журналистите го кръщават “мач на века” и до голяма степен тази характеристика е вярна. Израсналият в скромни условия Фишер ревностно се отнася към парите и се договаря за нечувания по онова време награден фонд от 250 хиляди долара. За сравнение, премията на Спаски, когато завоюва в Москва шампионската титла срещу Тигран Петросян през 1969 г., е само 3000 рубли – по-малко от цената на кола “Москвич”.

Заедно със Спаски за мача в Рейкявик пристигат трима гросмайстори-анализатори и група офицери от КГБ начело с генерал-лейтенант Филип Бобков – началник на идеологическото управление.

Първата игра започва на 11 юли 1972 г. и … Фишер я губи след груба грешка с офицера на черните полета.

Веднага след загубата претендентът поставя нови искания пред организаторите, сред които и това – да се махнат телевизионните камери от залата и двамата да играят зад стъклена преграда, за да се намали шума. След като организаторите отказват, Фишер не се явява за втората партия и Спаски печели техническа победа. Резултатът става 2:0 за световния шампион.

Президентът на международната шахматна организация ФИДЕ Макс Ейве предупреждава Фишер, че ще присъди победа в мача на Спаски, ако Фишер не се яви за третата партия. Обаче Спаски – винаги джентълмен, се съгласява с исканията на Фишер и … губи третата партия с белите.

Кореспондентът на Ню Йорк таймс в Москва разговаря веднага след третата игра със шахматни запалянковци в парка “Горки” в Москва и един от тях му казва, че най-голямата грешка на Спаски не е това, че е загубил партията, а че се е съгласил с исканията на Фишер. Независимо от патриотичната пропаганда, шахматистите в Съветския Съюз са имали отлична представа за силата на американеца и за, общо казано, незавидната ситуация на Спаски.

Ергономично кресло или табуретка

По-нататък мачът започва да добива колорит с теориите за заговор срещу Спаски и с прищевките на Фишер, като, например, да му се предостави специално ергономично кресло или да се замени мраморната платформа за игра с дървена. След това пак мраморна. Креслото пристига със самолет от Ню Йорк и за всеки случай добавят още едно – за Спаски, макар че самият той казва, че му е все тая дали ще седи на ергономично кресло или на табуретка.

Единият от помощниците на световния шампион – Ефим Геллер, изпраща писмено оплакване до организаторите в което изказва предположение, че американците използват “нешахматни” методи за въздействие върху Спаски.

Сред тези методи са посочени електронни инструменти и химически вещества. Нищо такова не бива открито след претърсване на помещенията до залата за игра, обаче с това се поставя началото на теориите за заговор в мачовете за световната титла. Тези теории кулминират през 1978 и 1981 г., когато тогавашният шампион Анатолий Карпов защищава титлата си срещу Виктор Корчной.

Пак на мача в Рейкявик за пръв път се заговорва за потенциала на компютрите да анализират и играят шах. Шефът на катедрата по компютърни науки в Колумбийския университет, проф. Нюборн казва пред журналисти, че най-съвременните (1972 г.) компютри могат да анализират позиции, обаче им трябва повече от ден, за да могат да анализират позиция в мача за световната титла. Съвременните (2022 г.) компютри играят шах на три нива по-високо от световния шампион (Магнус Карлсен) и анализират трилиони позиции в секунда.

След загуба в петата партия Спаски губи и шестата след блестяща атака на Фишер, но се присъединява към аплодисментите на публиката за претендента. Следва загуба и в десетата партия. Обаче в 11-та Спаски най-сетне показва че е световен шампион.

Губейки с три точки срещу Фишер, съветският гросмайстор поставя уловка – пешка и американецът захапва стръвта. В резултат царицата му попада в капан. Фишер играе още седем хода след загубата й, но се предава, докато Спаски е в тоалетната. Залата посреща световния шампион с аплодисменти. Дотогава не е имало случай в игра за световната титла царица да попадне в капан.

Независимо от отделните успехи на Спаски, усещането за обреченост на шампиона нараства. В края на юли трима от четиримата съветски кореспонденти са отзовани в Москва, а съветските медии започват да предават само кратки сводки за развитието на мача.

Но интересът по света е толкова голям, че продажбата на шахматни комплекти и създаването на нови шахматни клубове се увеличава в пъти, а имената на Фишер и Спаски стават нарицателни. Дори в Китай, в разгара на културната революция, внимателно следят за развитието на драмата в Рейкявик. За разлика от Спаски, който е заклет пушач, Фишер всеки ден плува, играе тенис и вдига тежести.

Спаски губи 13-та партия в позиция която и той и помощниците му са определили за реми. Следват още седем ремита, а 21-та партия бива отложена, след като Спаски прави поредица от слаби ходове в средата на играта. През нощта той осъзнава, че ситуацията е безнадеждна и се обажда на Фишер да му каже, че се предава. Американецът настоява това да стане лично сутринта пред камерите, Спаски отказва.

С разлика от 4 точки Фишер е обявен за нов световен шампион.

След мача

Последната партия с руснака се оказва и последна в официалната кариера на Фишер. На церемонията за обявяване на новия световен шампион Боби се държи безучастно и почти не обръща внимание на хвалбите в свой адрес. По едно време вади джобен шах-комплект и започва да анализира някаква позиция. Едва към края на вечерта Фишер разговаря известно време със съветския посланник в Исландия и го моли да прегледа броевете на “Правда” за юли и август, за да прочете как съветската преса е отразявала мача (американецът е умеел да говори и да чете на руски).

Въпреки напрегнатата атмосфера и ексцентризма на Фишер, “мачът на века” е изиграл като цяло разведряваща роля в отношенията между САЩ и СССР. Спаски е имал много привърженици в Америка, които са се дразнили от капризите на Фишер и от методите му за психологически натиск. Нито в САЩ, нито в СССР не е възнкнала – както са се опасявали – вълна на национализъм на принципа “Нашият е по-добър”. Фишер също е имал хиляди симпатизанти зад Желязната завеса, които са се възхищавали на борческия му дух и нежеланието да се съобразява с ограничителните правила на ФИДЕ.

В Рейкявик определено печели по-силният – това са разбрали и приели и в Москва и във Вашингтон. Следва да се отчете, че само два месеца преди началото на мача американският президент Ричард Никсън прави историческо посещение в СССР и политическата върхушка в съветската столица не е имала интерес да бойкотира процеса на разведряване.

Белград, 20 години по-късно

Самият Спаски години по-късно отхвърля предположенията, че му е оказван психологически натиск и казва, че мачът е минал нормално и че не счита поведението на Фишер за предизвикателно. Двамата запазват приятелски отношения и 20 г. по-късно играят втори “мач на века” в Белград, който също завършва с победа на Фишер.

Този мач обаче не е под егидата на ФИДЕ и се провежда в пряко нарушение на международните санкции срещу режима на Слободан Милошевич. Затова пък наградният фонд – пет милиона долара, явно е бил предложение, от което нито Фишер, нито Спаски са могли да се откажат.

За любителите на шаха през 20 век загадка си остава въпросът какво би се случило ако Фишер беше решил да защити титлата си през 1975 г? След протакания и преговори с шампиона, ФИДЕ отказва да удовлетвори искането му да се играе до 10 победи, без да се броят ремитата.

Фишер отказва да играе и през април 1975 г. за нов световен шампион е обявен младият съветски гросмайстор Анатолий Карпов. Това е единственият случай в историята на шаха, когато новият шампион не е изиграл нито една партия с предишния. Карпов, следва да се отбележи, полага доста усилия да се договори за мач с американеца, двамата дори се срещат лично три пъти. До споразумение обаче не се стига.

През 1972 г. Фишер е световен шампион в апогея на кариерата си. През 1975 г. обаче вече са минали три години, през които той не е изиграл нито една турнирна партия, докато Карпов уверено се изкачва по пътя към шахматния Олимп. Години по-късно следващия световен шампион Гари Каспаров изказва предположение, че през 1975 г. Фишер вероятно би могъл да защити титлата си, но през 1978 г. Карпов би спечелил. ЕЛО коефициентът на Карпов в зенита на кариерата му – 2780, е почти същия като на американския шампион.

На финала

Боби Фишер умира в изгнание през 2008 г. при доста печални обстоятелства. По ирония на съдбата животът му приключва на същото място, където се е осъществило заветното му желание да стане световен шампион – Рейкявик. Той умира на 64 години – броят на полетата на шахматната дъска.

А загубилият “мача на века” Спаски живее в Москва, макар вече да не участва в турнири. На 85 години той е най-възрастният жив в момента световен шампион. По време на юбилейното празнуване на 80-годишнината му през 2017 г. Спаски отбелязва с тъга, че шахматният талант никога не е направил никого щастлив.

източник:svobodnaevropa.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published.