Абсолютно всеки е в състояние да промени света.

Напоследък често ми прави впечатление нещо, което преди не бях забелязвала – масовото убеждение, че отделният човек е незначителен и малък, и не може да влияе на хода на събитията. Навсякъде се чуват изказвания в духа на “какво мога да направя аз; кой/коя съм аз, че да променя нещо; безсилен/безгласна съм”… Хората наистина вярват, че една птичка пролет не прави, с което аз никога не съм била съгласна. Според мен абсолютно всеки е в състояние да промени света, стига да поиска и стига да държи на истината повече, отколкото на заплатката си.

Действително има ситуации, в които обединението прави силата, но и приказката за Давид и Голиат е вярна. И онова за ефекта на пеперудата, и то е вярно, но не ми се пише за него сега, че пак ще се объркам. Моят любим пример е с книга.

📚
През 2007 мексиканският артист Хорхе Мендез Блейк представя инсталацията си “Замъкът”, посветена на влиянието на една-единствена незначителна външна сила върху наглед солидна конструкция. За целите на своя проект г-н Блейк издига тухлена стена с размер 23 х 5м, като между две тухли на най-долния ред слага копие на книгата “Замъкът” на Франц Кафка. По този начин той не само чества творчеството на любимия си писател, но и показва нагледно как една нищо и никаква мека хартиена книга може да провали плановете на цяла тухлена стена.

Тъй като много обичам хора (и книги), които са смели, умни и правят правилното нещо, независимо от рисковете, преди време започнах да си ги събирам в колекция, че да ми служат за напомняне и вдъхновение. И за възпитание на поколението. Ето някои от по-популярните (за които даже има филми):

⏺ Ерин Брокович – самотна майка, която (въпреки липсата на каквито и да е лични средства, както и правно образование и опит) през 1993 успява да предизвика съдебно дело срещу гигантската корпорация “Pacific Gas & Electric” и да помогне за изплащането на най-голямото до момента обезщетение след пряко съдебно дело ($333 милиона) на стотиците изтровени със замърсена от предприятията на PG&E вода жители на Хинкли, Калифорния. Дамата е жива и здрава до днес, и не спира да се бори срещу корпоративните голиати.

⏺ Джулиан Асанж – австралийски журналист, който през 2006 създава WikiLeaks, а през 2010 изпраща на вестниците „Гардиън“, „Шпигел“ и „Ню Йорк Таймс“ около 100 000 документа с класифицирана информация за войната в Афганистан от 2001, разкривайки безчет безчинства на американските войски и правителство, и предизвиквайки огромен международен скандал. От повече от 10 години се намира в постоянни съдебни преследвания, екстрадиции и процедури.

⏺ Джефри Уиганд – американски биохимик, който през 1996 за първи път излага пред света злоупотребите на прозиводителите на цигари и незаконното добавяне на токсични химикали към тютюна. Въпреки че е уволняван и преследван заради разкритията си, Уиганд е жив и здрав до днес. Консултира международни правителства и организации във връзка с тютюневата индустрия.

⏺ Катрин Гън – бивша британска учителка, назначена за преводач към Щаба за правителствени комуникации, която през 2003 изпраща на вестник “The Observer” топ секретна информация относно опита на американското правителство да манипулира вота на няколко държави-членки на ОН и така да ускори инвазията си в Ирак, излагайки на показ доста истини. Въпреки съдебните дела срещу нея и неуспешните опити да бъде дискредитирана, Катрин Гън е жива и здрава до ден-днешен и се радва не само на награди, но и на добри хонорари от филмовата индустрия.

⏺ Катрин Болковац – бивша американска полицейска служителка, отговарящ за международните сили на ООН в Босна и Херцеговина. След мисията си в тази страна, през 2001 Болковац обвинява “миротворческите” отряди на ООН в секс с малолетни, склоняване на малолетни към проституция и секс трафик на жени. Уволнена от поста си още същата година, Болковац успява успешно да осъди работодателя си за неправомерно освобождаване и да получи не само обезщетение, но и възстановяване на трудовия договор. Продължава активно да работи за защита на жените от насилие и през 2015 е номинирана за Нобелова награда за мир. Жива, здрава и успешна до днес.

⏺ Даниел Елсбърг – американски икономист и бивш служител на американската армия (анализатор). През 1971 изпраща т.нар. Pentagon Papers на “The New York Times”, “The Washington Post” и други медии, с което прави публично достояние секретен доклад на американското правителство във връзка с Виетнамската война. Осъден на 115 години затвор през 1973, присъдата му е ефективно отменена по-късно същата година, след което той продължава кариерата си и се превръща в търсен експерт. През 2006 получава награда за постижения в областта на ядрените оръжия и политики (The Ellsberg’s Paradox), a през 2018 е награден за “дълбоко човеколюбие и изключителна морална смелост”. 91-годишен към днешна дата.

⏺ Едуард Сноудън – бивш служител на ЦРУ и консултант по компютърно разузнаване, който през 2013 прави публично достояние строго секретна документация на Американската национална агенция за сигурност. Благодарение на неговите разкрития светът обръща внимание на множеството тайни програми за наблюдение на гражданите както на Америка, така и на Европа, и започва културна дискусия по въпросите за националната сигурност и поверителността на личната информация. През 2014 Сноудън търси и получава убежище в Русия, където живее и досега. Малко след раждането на първото им дете през 2020, Сноудън и съпругата му подават документи за руско гражданство.

⏺ Мохамеду Улд Слахи (и Нанси Холандер) – мавританец, държан в затвора Гуантанамо без обвинение и присъда в продължение на 14 години (2002-2016). Благодарение на мемоара, написан по време на затворничеството му и издаден през 2005, Слахи успява да разкаже на целия свят за безчинствата на американското правителство и начина, по който са скалъпвани разпитите и разследванията във връзка с Ал Кайда и атаката 9/11.

⏺ Дейвид Армстронг – американски разследващ журналист, благодарение на когото става възможно съдебното преследване на “Пaрдю Фарма” във връзка с опиоида “Оксиконтин”. В поредица от статии, базирани на тайни имейли и документи, Армстронг разкрива директния принос на семейство Саклер за националната опиоидна епидемия, убила повече от 450 000 човека за две десетилетия. До голяма степен е негова заслугата за обезщетението от $300 милиарда, което “Пардю Фарма” е осъдена да изплати на пострадалите. След успешно сътрудничество с “Bloomberg”, “Wall Street Journal” и други издания, Армстронг продължава да се занимава с разследваща журналистика, най-вече в областта на фармацията и медицината.

⏺ Хелън Хулик (за нея още няма филм) – 28-годишна детска учителка, която през 1938 е извикана като свидетел по съдебно дело и се явява в съдебната зала не с рокля, както повелява традицията, ами с панталон. Съдията отказва да я изслуша и отлага делото с няколко дни, нареждайки ѝ да се върне в залата прилично облечена (т.е. с рокля). Отговорът на Хулик е следният: “Предайте на съдията, че смятам да отстоявам правата си. Ако той ми заповяда да нося рокля, аз няма да го направя. Харесвам панталони. Панталоните са удобни”. След повторната си поява в панталони, Хулик получава 5 дни затвор за “непристойно поведение и обида на съда”. Случаят предизвиква вълна от реакции и протестни писма, и поставя началото на масовата панталонизация сред посестримите.

📚

Такива примери има наистина безброй и на мен страшно ми допада да ги изброявам, но съм чувала, че многото букви на едно място отблъсквали хората, затова ще спра. Надявам животът да ме среща с повече хора като гореизброените, защото те са тези, от които се вълнувам.

Надявам се също така някъде там навън да има и други, които знаят, че Господ помага на смелите и че всяка дума, всяка страница и всяка книга имат значение, пък ако ще отгоре им да се издига цяла тухлена стена.

Сетая Брат

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*