Ники Комодевска:Не целувайте ръка, българският учител е побойник.
Учителко, целувам ти ръка…
Не целувайте ръка, българският учител е побойник. Той осакатява децата, принуждавайки ги да учат всякакви безполезни глупости, вместо да им осигури щастливо и безгрижно детство. Кара ги да четат (каква наглост!), да се държат възпитано и да внимават в час, докато единственото му задължение е да ги обича. И да търпи всичките им прояви на щастливо безгрижие. Какво още? Ах, да! В края на целия този образователно-възпитателен кошмар да постигне космически резултати на зрелостните изпити.
Това, разбира се, е малко хиперболизирано. Истината е някъде по средата и в това няма нищо страшно – тя винаги е по средата. Страшното е, че ние сме се запънали в двата края на тази истина и не искаме да направим и крачка напред, за да се срещнем. Затова децата воюват с учителите, учителите – с родителите, а всички заедно – със системата. Най-отгоре на това безобразно меле стои четвъртата власт и чака някой да се препъне, за да покаже събитието в целия му мрачен блясък на уважаемия зрител. Ако грешникът е ученик, отразяването е със съчувствие, ако е учител – с настървение, а ако е родител – със смесени чувства. Но винаги сензационно, винаги с шок и ужас.
Дали има изход от този омагьосан кръг? Има, само че пътят до него е дълъг и труден. И много изгубен в търсенето на вечното детско щастие. Защото пътят на знанието винаги е трънлив и никога не е бил безгрижен. Няма и да стане.
Това го знае всеки добър учител. И се опитва да сложи тук-там по някоя роза, обаче и розите имат бодли.
Затова на 24 май не припявайте с умиление „Учителко, целувам ти ръка…“. Лицемерно е някак да се целува един ден, а после цяла година да воюваме в очакване на поредната медийна сензация.
About The Author
Post Comment