Слава Янакиева:Половин век народната музика беше промотирана от комунистическия тоталитарен режим.
Ще ви кажа, защо не понасям народна музика. Е, с малки изключения, които могат да се нарекат „етно“ и са ново явление, непознато във Филип Кутевата епоха.
И така. Не понасям народна музика, защото половин век народната музика беше промотирана и натрапвана на публичния вкус от комунистическия тоталитарен режим. Тя беше негово знаме. И не беше просто музика, а политическо заявление „Близо до масите“. Не че онези, които го налагаха стояха близо до масите. Или пък масите харесваха еднообразните аранжименти на Филип Кутев. Не. Тези аранжименти бяха подадени като легитимната народна музика, като народнаТА музика, която конструктът „народ“ трябва да харесва и да бъде благодарен, че най-сетне неговото изкуство е във фокуса на официалната култура.
Не понасям народна музика, защото тя никога не ме е вълнувала. В нея няма нищо, което засяга моя бит, докосва моя музикален апетит и дори митологичните ми инстинкти. Това е танцувална музика за специфични танци (говоря за традиционната). Народните танци не ме вдъхновяват. Навремето като ученичка съм изгълтала един тон прах, тропайки „Дайчовото“, защото друго не се предлагаше.
Не понасямнародната музика, защото тя е онова, което ни разделя с Европейската култура. Народната музика е местното, почвеното, различното (дори и от село до село, но това е друга тема), онова което НЕ Е като другите страни от европейския цивилизационен кръг. И неслучайно хоротропците избират знакови за културния живот на столицата места – пред Св. Александър Невски, където бяха първите свободни митинги, пред Народния театър, който е топос на европейската култура. Хоро с трибагреник е знак за политическо и културно разобщаване от Европа.
Не понасям, най-сетне, народната музика, защото – зачезнала и ограничена до частни провинциални веселби след промените – тя беше отново и съзнателно внедрена и използвана за политически цели. Патерица и знак на националпопулизма беше галванизирането тези хорà на публични места в столицата (сигурно и в другите градове). Хоро с трибагреник стана новото легитимно публично „изкуство“ 20 г. след падането на комунизма и отново с политически цели.
Новата година за пореден път започна с „Дунавско хоро“. Любимото хоро на Тодор Живков. Константа – какво да правиш. Традиция. Представяте ли си германската централна телевизия да слага в центъра на новогодишното отбелязване (да кажем) любимия валс на Хитлер? Не, нали? Е тук тези работи не са скандални. И многолетствието на Борис Христов, изпято с руски акцент, поради навика от участието в руски опери, с нищо не помага. А тази година имахме и милитаристичен елемент – гвардейски оркестър.
Хоро с гвардейски оркестър.
Нищо чудно, че се събудих с ужасна мигрена.
About The Author
22 comments