Проектът “Водорасло” или как да почистим въздуха.

  • Какво има в колбата?
  • Бъдеще. Но за да сме по-конкретни, микроводорасли, които са в основата на проекта Vodoraslo, разработван от група млади ентусиасти вече половин година.
  • Защо микроводорасли? Какво представлява проектът?�- Микроводораслите фотосинтезират 40 пъти по-бързо от което и да е земно растение и са отговорни за над 50% от произведения кислород на Земята. Нашият проект и ние като екип започнахме като непознати през март 2021 във формат, организиран от Столична община и насочен към млади хора, обединени от желанието за промяна в средата около тях. Фокусът ни беше качеството на въздуха в затворени пространства и по-конкретно в ученическите класни стаи, тъй като нивата на въглероден диоксид в голяма част от тях е над нормата и това влияе върху концетрацията, запаметяването и възприемането на информация. Създадохме малък „направи си сам“ комплект: биореактор с микроводорасли, който понижава нивата на вредните газове.
  • Как изглежда и как работи?
  • Като стъклен буркан с цилиндричен 3D принтиран капак и зелена течност, която бълбука и свети. Чрез помпа се подава въздух на водораслите в буркана, а осветлението симулира слънце, ако бурканът е далеч от естествена светлина. Всъщност не направихме само един, а цели сто комплекта и ги инсталирахме пилотно в 25 гимназии, които успяхме да посетим само за два дни. Разговаряхме с директори, учители, деца и не само. В някои училища дори импровизирано направихме демонстрации как се сглобяват, работят и поддържат биореакторите, беше интересно и полезно за децата.
  • Какво следва?
  • Искаме да използваме обратната връзка за разработване на втори по-голям, по-тих и по-бързопречистващ прототип, който да представим на специално събитие догодина. До края на 2021 ще правим повече тестове и изследвания. В момента работим върху изцяло биоразградими продукти от микроводорасли като алтернатива на пластмасата.
  • Представете екипа. Кой стои зад разработването на тази идея?
  • Аз съм почти архитект, в момента съм на Еразъм обмен в Дания, специалност „Архитектура и строителен мениджмънт“. В отбора е и Моника Димитрова, която е предприемач. Една трета от нейния живот минава извън България, където работи с различни компании в сферата на екологията. В момента има студио за виртуална и добавена реалност. Петя Димитрова е артист с много изложби в България и Швейцария, а 12-окласничката Ванеса Филипова е бъдещ студент по право и бивш посланик и кмет за ден.
  • Разкажи повече за себе си.
  • Бях се заклел като ученик, че никога, ама никога няма да се занимавам с биология. Грахчетата и зайците по генетика ме отказаха, но съдбата си каза думата и ето ме пет години по-късно. От както се помня, искам да се занимавам с професия, което решава проблеми. Архитектурата беше производна функция на това, че харесвах математиката и бях сравнително добър по рисуване. След като ме приеха в университета, осъзнах, че ми е недостатъчна. Отношението към околната среда е неизменна част от манталитета и културата на съвременния човек и все повече търсех пресечни точки между екология и архитектура. Нямам желанието да съм поредния свръхамбициозен архитект, който „знае“ как се прави „качествена“ архитектура и иска да остави следа след себе си. За съжаление, строителството е един от най-големите замърсители днес. Работи ми се върху този проблем. Извън проектите обичам да ходя по изложби, на постановки, слушам подкасти и чета книги. Оруел е прекрасен, но не харесва идеалистите. В момента чета различни трудове и размисли върху архитектурата на социализма. Не вярвам, че националният идеал е необходим и полезен в 21 век. Даже по-скоро обратно, защото хората са други, времето също. Карам колело и обожавам киното и историята.
  • Как виждаш своето бъдеще?
  • В България за момента. Имаме малко изкривена представа за „идеалния“ живот в чужбина. Не е толкова романтичен, колкото си го представяме. Не разбирам хората от моето поколение, които съзнателно и без да са опитали да се развият тук искат да напуснат. Имаме проблеми, но мен лично трудното ме пали да съм още по-настоятелен и продуктивен с желание да променя макар и нещо малко около себе си. Вярвам в личния пример. Несигурното също не ме отказва. Ако не нашето поколение, то кое? Най-лесно е дезертьорството и бягането от отговорност, макар и не пряка.
  • Как виждаш бъдещето на обединена Европа?
  • Мрачно, ако не осъзнаем вредата върху околната среда на всеки и безсмислената суета, в която комерсиализираният свят ни дави. Искрено се надявам да сме по-смирени като човеци и да мислим и за хората около нас без предразсъдъци и дискриминация. Без значение как изглеждат, какво харесват или подкрепят. Да се радваме на чуждия успех и да насърчаваме следващите поколения да бъдат критични и отговорни.

Какво бъдеще искаш? Изрази своето мнение: http://epfacebook.eu/q3C3 #бъдещетоетвое

Етюди-те-на-София

Leave a Reply

Your email address will not be published.