П.К. Яворов-Не бой се и ела.

По стъпките ми редом никне жълта злоба,

аз семето на зло неволно сея вред;

миг негде ако спра, пред мене зине гроба

на всеки идеал — и бързам пак напред,

тъй може би проклинан в майчина утроба…

Но ти ела, напук на орисия зла,

            не бой се и ела.

И съсък на змии, и крясъци на жаби

аз чуя недосяган в тъмни самоти;

ден взора ми лови, нощ думите ми граби,

самси неведнъж обсипах с клевети,

че сила ме задавя сред безброя слаби…

Аз себе си ломя — от мене бягат Те,

            но ти ела, дете.

Ела свидетелствувай — в мрачна безнадеждност

как чезна за доброто, как му вярвам аз;

ела свидетелствувай колко тепла нежност

душата ми опази в тоя леден мраз;

свидетелствувай още лудата безбрежност

на моята любов… Напук на участ зла,

            не бой се и ела

Leave a Reply

Your email address will not be published.