Мария Спирова:Повечето жени, които биват убити от партньорите си, са били силни личности.

Защо домашното насилие продължава да изненадва близките на жертвите?

Защото част от жертвите никога не мислят за себе си като за жертви и не се представят за жертви.

Във Фейсбук се разпространява поста на съседката на убитата от съпруга си Евгения Владимирова, с която са били близки. Тя изразява своята покруса и отчаяние, че изобщо не е подозирала каква съдба очаква Евгения и настоява, че знаци за тежки проблеми между съпрузите не е имало. Подчертава, че не просто не ги е забелязала, а че ги е нямало. Че Евгения е била еманципирана и способна да изрази и наложи мнение жена и е немислимо тя да се е подчинявала на мъжа си от страх.

Да.
Повечето жени, които биват убити от партньорите си, са били силни личности.

Изисквала се е сила да понесат насилието, тормоза, контрола, атаките по самочувствието си, ограниченията в свободата си.

Изисквала се е сила да защитят децата си от ужаса на изживяваното, да продължат да ходят на работа, да се грижат за домакинството, да се опитват да прощават и да изглаждат отношенията си с насилника.

Изисквала се е сила да решат най-сетне да си тръгнат – голяма част от убийствата на жени от техен партньор са пряк резултат от тази проява на воля. Жената събира кураж и решимост да си тръгне, но дори само споменаването на това намерение дава сигнал на насилника, че няма какво повече да губи. Възпалява до краен предел чувството му за собственичество върху жената и го мотивира да направи така, че тя никога да не се изплъзне от властта му.

Домашното насилие не е въпрос на слабохарактерност и е крайно време да го осъзнаем, защото именно този предразсъдък е смъртоносен.

Този предразсъдък парализира измъчваната жена – срамът, гордостта, невъзможността да признаеш пред себе си какво ти се случва могат да бъдат и често са фатални.

За една жена, която е свикнала да се справя, да успява, да вярва в преценката си, допускането, че се е обвързала с насилник може да е невъобразимо, независимо от интуицията или фактите. Тя ще държи на избора си, ще приеме поведението на партньора си като поредното предизвикателство, което трябва да преодолее, поредният проблем, който трябва да разреши. И няма да допусне, че е в смъртна опасност, докато не стане необратимо късно.

Най-ужасното, най-коварното в природата на домашното насилие е именно свойството му да превръща силни личности в уязвими, като ги хваща в капан.

Жените, които не мислят за себе си като за жертви, най-дълго се борят срещу реалността на ситуацията си, защото я намират за немислима. Те никога не са чакали и молили за помощ, те са умните, реалистите, оправните. В техните очаквания домашното насилие се случва само на слаби, наивни, зависими жени, защото всички сме научени да мислим по този за този тип престъпления. В главите ни те са винаги просто очевиден капан, в който само по-неудачните сред нас биха паднали. [Така, за огромно съжаление, разсъждават често и родителите на насилваните жени – не искам да имам неудачна дъщеря, изхвърлена от мъжа си. Защото царува схващането, че жените трябва да се харесват на мъжете, иначе са неудачни, несправили се в ролята на жени. А истината е друга – тези родители имат смели и силни дъщери и неудачни, страхливи, ПРЕСТЪПНИ зетьове.]

Домашното насилие се представя като нещо което се случва на жените.
А всъщност, както всяко престъпление, то се извършва от престъпник.

Човекът, който трябва да понесе срама от домашното насилие, е насилникът.
Но вместо това, жертвата е обсебена от срам. Тя продължава да си казва, че е в контрол, че това е просто фаза, че няма как преценката й да била толкова грешна… и често не успява да се пребори с този срам до момента, в който насилникът, когото тя не е изобличила от ужас какво ще си помислим за нея, отнеме живота й.

Домашното насилие не е въпрос на преценка. Никой от нас не може да знае какво се случва в душата на друг човек, независимо за колко близък го смята, независимо колко го обича. Домашното насилие често е непредвидимо докато нечие лице не бъде разкървавено. Или е маскирано като страстна любов, докато нечий пулс не спре.

Именно затова най-разумното нещо, което една жена може да направи, ако се чувства контролирана, ограничавана, обсебвана, психически атакувана и не дай си Боже физически заплашвана или удряна от партньор, е ВЕДНАГА да алармира полицията, да потърси професионална подкрепа и да го сподели с всички свои близки, за да получи най-добрия шанс да се отскубне от тази ситуация с възможно най-адекватна помощ и закрила.
Това не е проява на слабост и не е признание за неудачност. Това е проява на смелост, увереност и самоуважение.

В ситуация на домашно насилие може да попадне буквално всяка една от нас, без да подозира и без да може да приеме реалността много дълго време. Тогава единственото, което има значение, е да оцелеем. А това значи да не търпим. Да не мълчим. Животът ни е по-ценен от чието и да е мнение за нас. Дори нашето собствено.

Мария Спирова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *