Ирини Зикидис:Плевнелиев си тръгна от властта с най-ниския рейтинг, постиган някога от български президент.

Признавам, че нерядко изпитвам онова особено чувство на удивление, когато слушам посланията на г-н Плевнелиев. Дали твърди, че в миналия си живот е бил ирландска пастирка, или споделя героични истории за участието си в митинга на 10 ноември (докато още е стискал партийната книжка), или започва интервютата си с думите “Аз, като един мъдър президент…”, или приписва на Левски думи, които Апостолът никога не е казвал, или се хвали, че е “член на световното правителство в сянка”, или пък се подписва под писмо до Тръмп с текст “Путин не се стреми да направи Америка велика за разлика от нас, вашите съюзници” – усещането е странно.

Да, смяла съм се и съм казвала, че г-н Плевнелиев си тръгна от властта с най-ниския рейтинг, постиган някога от български президент, и съответно, от позицията си на абсолютен рекордьор, има пълното право да се изказва всекидневно по наболели теми.

На няколко пъти, обаче, г-н Плевнелиев е прекрачвал границата, и посланията му от забавнонелепи стават опасни. Напомням, че в миналото г-н Плевнелиев е наричал България “фронтова държава”, което ме е карало да настръхвам от ужас.

Сега чета изказването на г-н Плевнелиев на Глобалния форум в Баку, и да кажа, че съм смутена, значи нищо да не кажа. Втрещена съм.

Той поздравява азербайджанците за победата им във Втората карабахска война в края на миналата година: “Поздравяваме Азербайджан. В света има много замразени конфликти. Разрешавайки този продължителен конфликт на своя територия, Азербайджан изпълни много важна работа от глобална гледна точка, давайки добър пример за всички” и още: “Азербайджанската армия действа много оперативно и достойно се справи със задачата си”.

Първо, г-н Плевнелиев, в качеството си на експрезидент призовава, или поне одобрява разрешаването на замразените конфликти с военна сила, а не със сядане на масата за преговори, което само по себе си е особено опасно. И на Балканите и по света има множество замразени конфликти, и ако участниците тръгнат да ги решават с военни действия, то жална ни майка. Да си спомним само за един Кипър, едно Косово и една Босна и Херцеговина, които са на една крачка от нас.

Второ, г-н Плевнелиев вероятно е пропуснал факта, че военните успехи на Азербайджан в Арцах (Нагорни Карабах) се дължат в немалка степен и на факта, че зад Азербайджан стои Турция. А азери и турци казват „Ние сме една нация в две държави”. Напомням, че Турция за нула време успя да прехвърли на терен бойци от „умерената опозиция” (Хамза и Султан Мурад) , сражавали се до преди няколко месеца в Сирия. Ако той не е гледал клипа, в който режат главата на арменско войниче, по стар обичай, отработен в Сирия – да му го пратя.

Трето, г-н Плевнелиев очевидно не е запознат с амбициозния проект на Ердоган за възстановяване влиянието на съвременна Турция в границите на бившата Османска империя. Г-н Плевнелиев очевидно не помни програмната реч на Ердоган от края на 2016 година в Бурса, която предизвика жесток скандал в Гърция и нула реакция в България. Все пак по онова време забележително глупавите ни либерали искаха Турция да ни пази небето.

Репликите на изключително умния и амбициозен турски президент, които доведоха до огромно напрежение в Гърция, бяха следните: „Длъжен съм да кажа, че ние не сме приели доброволно настоящите граници на държавата ни…. Нашите физически граници са едни. Други са границите на сърцето ни. Разбира се, че зачитаме физическите граници, но не можем да очертаем граници на сърцето си и това не бихме го допуснали… Затова е наш дълг и наше право да се интересуваме от Тракия, Сирия, Либия, Карабах, Босна и другите братски райони… Как да мислим за Одрин по различен начин от този за Солун и Кърджали?… Обратното няма да ни бъде позволено от народа.”

Карабах, Солун, Кърджали…. Really?! REALLY?!

Казусът Арцах е изключително тегав и безнадеждно затънал. От една страна е международното право, което е на страната на Азербайджан. От друга – реалността, че над 80% от населяващите територията са арменци. И този замразен конфликт трябва да бъде решен ЕДИНСТВЕНО И САМО на масата за преговори.

Разбирам желанието да се правиш на ястреб, когато повече приличаш на девствена яребица, но все пак. Все пак.