Вилдан Байрямова: След страшна турболенция ДБ принудително бе приземена.

Два пъти ми се е случвало да усетя какво е турбуленция по време на полет, веднъж към Кавказ и после към Тирана. Но трусовете снощи и днес бяха шокиращи. И принудителното кацане се случи.
Резултатът на ДБ е съкрушителен и това, че лидерите хвърлиха оставки, не е никакво спасение. Просто така се прави, когато имаш достойнство и поемаш цялата отговорност. Да сте виждали някой у нас, уличен в корупция, примерно, да е подал оставка? Не. В случая с лидерите на ДБ не става дума за корупция, разбира се. А за грешки, неподлежащи на атакуване от НК. И въпреки това оставките са факт.
Отдавна трябваше да се излезе от границите на „градската десница“ и ДБ направи всичко възможно в цялата страна. Само който не е правил структури в регионите, без да носи харизмата на поредния месия, не знае как се стъпва и как се намират хора за каузата. Аз знам и това, и се сблъсках с горчиви разочарования, и ножове в гърба от уж мои хора. Кърджали е друга България, знаете. Не се отказвам.
Тепърва предстоят анализите на срива, преосмислянето на стратегиите и изграждането на нови, най-вече комуникационните. Аз не съм член на нито една от партиите в обединението ДБ, бях гражданска кандидатура, но вече имам своя анализ. Непоискано мнение няма да дам, нито ще напиша чаршаф тук.

Бяха жестоки три кампании в Кърджали и региона, гласовете ни бяха като този на викащия в пустинята, но не се отказахме. Търсихме и намирахме хората не да им наливаме идеология или да ги пазаруваме, а да ги изслушаме и да чуем какво очакват от нас. Не, че не знаехме. Поехме толкова много болка и горчивина, че след срещите не можехме да си говорим и да се гледаме даже. Опитахме да вдъхнем надежда. Бяхме заедно – малък екип, но с цел и идея. Благодаря за всички усилия на тези моите хора, яки изборджии, отнесли и шамари, и успехи в годините, а аз бях от другата страна – с диктофона и фотоапарата. Така свикнах с тях, като със семейство, че ми е необичайно утре да не съберем колективния разум и да поемем по пътя нанякъде, към смачканите и обезверените.

Благодаря за чутовната подкрепа от страната и чужбина, не знам какъв може да бъде реваншът за това изумително рамо. Но нали не всеки е пророк в селото си…

Някой ден Кърджали може да стане част от България наистина. Защото е срамно да е известен със стигмата „бастион“ на една партия, която капсулира цял етнос с „гласа на турчина – за турчина“. Някой ден демокрацията ще стъпи в този невероятно красив край на Родопите.
А за това ми трябвате всички!

Вилдан Байрямова

Leave a Reply

Your email address will not be published.